— Искам те и още как! — засмя се двусмислено той. — Но ти предлагам нещо друго. Защо не оставим тази работа за друг път и не излезем с лодка в морето? Това винаги ми е действало добре и е прочиствало мислите ми. Сигурен съм, че и на теб ще ти се отрази освежително.
— Но ти вече си подредил всичко, а и позирането също ще ме отвлече от мислите ми. Благодаря ти, Сет.
Доволен, че тъгата в очите й се стопи, той кимна.
— Добре. Ако все пак решиш, че искаш да прекъснем, само ми кажи. Първо си събуй обувките.
Тя се събу и пристъпи върху одеялото.
— Бос пикник. Като „Закуска на тревата“ с тази разлика, че аз ще бъда само боса.
— Засега — отговори загадъчно той, защото имаше друг образ в главата си. — Моля те, легни.
Дру предполагаше, че ще седи с разпиляна пола и ще чете книга.
— По корем или по гръб?
— По гръб. Сложи дясната си ръка под главата — предложи той, като пристъпи към нея. — Наведи лакътя, отпусни ръката.
— Чувствам се глупаво. В студиото не се чувствах така.
— Не мисли за това. Повдигни леко лявото си коляно. — Тя го направи и когато полата се плъзна при движението, веднага я придърпа, за да прикрие краката си.
— Стига де! — Той клекна и очите й се присвиха, когато повдигна полата така, че разкри левия й крак почти до средата на бедрото.
— Сега сигурно ще кажеш нещо от рода, че не се опитваш да ме сваляш и че това, което правиш, е в името на изкуството?
— То наистина е в името на изкуството. — Пръстите му се плъзнаха по повърхността на бедрото й и опипаха кожата. Сякаш се интересуваше от материала, от който е направена. — Но също така се опитвам и да те свалям. — Сетне смъкна едната презрамка от рамото й, огледа резултата и кимна. — Отпусни се. Започни с пръстите на краката. — Сет започна да разтрива с ръка голите й стъпала. — И продължи нагоре. — Като я наблюдаваше, прокара ръка по прасеца и стигна до коляното. — Сега обърни главата си към мен.
Тя го стори и тогава видя боите, които бе приготвил на триножника си.
— Това не са ли акварели? Не ми ли каза, че искаш да ме рисуваш с маслени бои?
— Тази картина е за акварел. Имам идея за съвсем друга картина в ума си, тя ще бъде с маслени бои.
— Я, чакай, чакай! Ти колко пъти смяташ, че ще успееш да ме подкупиш да ти позирам?
— Толкова, колкото е необходимо. Тъй. Сега си представи, че си прекарала един спокоен, мързелив следобед край реката — започна да говори той, докато скицираше върху хартията. — Поспала си малко, замаяна от виното и четенето.
— Сама ли съм?
— За момента да. Лежиш и сънуваш наяве. Умът ти блуждае безцелно. Можеш да се пренесеш, където си пожелаеш. Иди, където ти се иска.
— Иска ми се да скоча в реката, ако водата беше по-топла.
— Тя е толкова топла, колкото на теб ти се иска да бъде. Така че скачай! Затвори очите си, Дру. Помечтай малко.
Тя последва съвета му. Музиката, тиха, нежна, романтична, беше като ласка във въздуха.
— За какво мислиш, докато рисуваш? — попита го, без да отваря очите си.
— Да мисля ли? — При този въпрос съзнанието му се изпразни напълно. — Не знам. Ами… за форми, предполагам. Светлина, сенки. Настроение. Бог. Нямам отговор. Не знам.
— Ти току-що отговори на въпроса, който не ти зададох. Това е инстинкт. Твоят талант е инстинктивен. Да, точно такъв трябва да е, след като си рисувал така добре като малък.
— Какво искаше да правиш, когато беше дете?
Усещаше тялото си като течаща вода.
— Много неща. Балерина. Актриса, изследовател. Мисионерка.
— Ау, мисионерка? Наистина ли? — Слънцето се промъкваше сред листата на дърветата и падаше безшумно върху кожата й, по която играеха сенки.
— Е, беше за кратко време, но имах доста силно желание. Онова, което никога не съм мислила, че ще бъда бизнес дама. Изненада, нали? За мен беше изненада.
— Но ти харесва.
— Да. Харесва ми за използвам онова, което някога смятах за лично увлечение и малък талант по отношение на цветята, и да направя нещо от него. — Съзнанието й започна да плува, като реката, която се движеше зад нея. — Никога не съм била в състояние да говоря с някого така, както си говоря с теб.
— Не се шегуваш, нали? — Приличаше на кралицата на феите — екзотичната форма на очите й, сексапилния шлем, оформен от късата й черна коса. Изключително женствената поза. Една приказна кралица, която дреме сама на личната си приказна полянка. Имаше страхотно настроение в картината пред него.
— И защо мислиш, че е така? — попита той.
— Нямам представа — отвърна сънено Дру и заспа.
Музиката се бе променила. Някаква жена с глас, който можеше да разбие сърцето ти, пееше за любов. Все още сънувайки, Дру се поразмърда.