— Ела тук, Сет! — махна му той и се премести малко, за да му направи място. — Защо не слезеш да играеш?
— Май вече е малко късно за смяна. — Младият мъж огледа игрището и забеляза Обри, която изчакваше, за да хване топката. Сетне кимна към момченцето. — Кое е това хлапе?
— Това е Барт. — Джуниър ръчна хлапето в ребрата и го прегърна. — Моят правнук.
— Какво? Правнук ли каза?
— Да, вече имам цели осем внуци, а този тук ми е правнук. — Вниманието на Джуниър беше привлечено от удара с бухалката. — Фал — промърмори той. — Изправи тази бухалка, Джет Уилсън! — извика той. — За Бога!
— Джет Уилсън? Да не би да е внук на госпожа Уилсън?
— Точно тъй. Много приветливо и любезно момче, но не може да удря с бухалката. Лайнарска работа.
— Лайнарска работа — повтори щастливо малкият Барт.
— Виж какво, момченце! — Джуниър размаха строго пръста си, макар че се смееше. — Да не си посмял да повториш това пред майка си, че пак ще ме накаже и затвори в колибката на кучето.
— Лайнарска работа! — извика високо, като се заля в смях Барт, след което завря своя хогдог в носа на Сет. — Искаш ли да си отхапеш?
— Искам. — Благодарен за разсейването, Сет се облегна на пейката и се направи, че отхапва голям залък от сандвича.
В този момент зрителите скочиха на крака, а Джуниър се развика.
— Заобиколи го! За Бога! Ти си на ред, ти, воняща скалиста рибо!
— Воняща скалиста рибо! — като весело ехо повтори Барт.
— Сега ще има екшън, по дяволите! Сега ще видите какво ще стане!
Феновете на „Сините раци“ започнаха да крещят: „Об-ри! Об-ри!“, докато тя се перчеше на игрището.
— Нокаутирай ги, Об! Това момиче може да го направи — извика Джуниър с такъв див ентусиазъм, че Сет се зачуди дали няма да му удари едно кроше. Или да получи инфаркт. — Гледай! Само гледай! — Той мушна с пръст Сет в ребрата. — Гледай как ще тръшне т’ва копеле!
— Тръшне т’ва копеле! — извика Барт, като размаха войнствено размекналия се хотдог, от който капеха горчица и кетчуп.
Сет взе момчето от коляното на Джуниър и го сложи на своето, за по-голяма безопасност и на двамата.
Беше си истинско удоволствие да я гледа човек, помисли си той за Обри. Нямаше никакво съмнение в това. Беше атлетична, с прекрасно, хармонично и силно тяло. Безспорно бе много женствено загатнато под мъжката бейзболна фланелка, която носеше. Или може би точно заради това изглеждаше така привлекателно.
Но това не означаваше, че си мисли за нея… по този начин и заради… онова нещо.
Тя затътри крака към мястото, откъде трябваше да бие удара. Имаше кратка размяна на реплики между нея и кетчъра, които, както изглеждаше отдалеч, не бяха особено ласкави. Обри направи няколко пробни замаха. Изви бедрото си.
Господи, защо гледаше бедрата й?
След което удари рязко силната топка от първи питч4.
Тълпата скочи на крака и зарева. Ударът към Обри бе като куршум, изстрелян от пушка.
Тълпата се успокои и Обри се върна на мястото си, а топката падна във фал.
Всички скандираха нейното име, когато тя взе бухалката и изпълни същата процедура. Две замахвания, извиване на бухалката, извиване на бедрото и удар.
Удари топката, а когато реферът извика: „Втори удар“, тя се обърна към него. Сет можеше да види как се движат устните й и дори можеше да разпознае думите, които произнася.
Задник такъв, какво повече искаш! Тази топка трябва да е стигнала чак във Вирджиния. Колко голяма ударна зона искаш да дадеш на това момче?
„Не прибягвай до съмнителните сексуални прийоми на майка ми — предупреди я мислено Сет. — Не отивай там и не го ругай. Нищо няма да постигнеш.“
Дали защото Обри се бе научила да се сдържа и контролира през последните години, или благодарение на отправеното наум предупреждение, тя само предизвикателно изгледа рефера и се върна в карето на батъра, където презрително се изплю на земята.
Фоновете отново скочиха на крака и започнаха да блъскат по пейките, докато трибуната завибрира. В скута на Сет малкият Барт стискаше в ръчичките си онова, което бе останало от хотдога, и целият омазан, викаше: „Тръшни копелето!“
И тя го направи.
В минутата, в която топката срещна нейната блухалка, Сет знаеше, че е успяла. Очевидно бе, че Обри също го съзнаваше, защото запази позицията си — раменете напред, бедрото повдигнато, единият крак изпънат в шпиц, докато наблюдаваше как топката лети високо и надалеч.