Тълпата отново скочи на крака и изригна мощен рев.
— Дяволите да го вземат! — викаше Джуниър и всеки момент щеше да се разплаче. — Това момиче е истинско съкровище! Иде ми да го изям!
— Дяволите да го вземат! Иде ми да го изям — съгласи се Барт и се наведе, за да сложи една мокра, влажна целувка с вкус на кетчуп върху бузата на прадядо си, който по ирония на съдбата се казваше Джуниър.
„Скалистите риби“ завършиха без нито една точка, напълно разбити от Обри и нейните съотборници. Сет тръгна, повлечен от тълпата, но успя да се отскубне и отиде в съблекалнята, докато феновете се разотиваха по домовете си. Там видя Обри, която пиеше лимонада направо от каната.
— Добра игра, боецо!
— Хей! — Тя подаде каната на един от съотборниците си и се хвърли в прегръдката му. — Не знаех, че си сред публиката. Кога дойде?
— В края на шестото полувреме. Точно навреме, за да видя как разби „Скалистите риби“.
— Беше наистина бърза топка. Ниска и скоростна. Той трябваше да го знае. Мислех, че днес ще ходиш при цветарката.
— Да. Така е, бях при нея. Направихме един сеанс.
Обри вдигна леко вежди, после се почеса по носа, докато Сет я гледаше.
— Какво? Какъв сеанс? А, да… сетих се. — Понеже той продължаваше да я гледа втренчено, тя потърка носа си и реши, че е изцапана. — Ами, трябва да измия тази мръсотия от лицето си.
— Не си мръсна, почакай. Всъщност дойдох, защото искам да говоря с теб.
— Добре, тогава, говори.
— Не тук. — Наоколо имаше много хора — играчи, зрители, хлапета. Купища познати лица. Хора, които познаваха и двамата. О, Боже, дали те също не си мислеха, че той и Обри…
— Искам да говоря насаме с теб.
— Слушай, ако нещо се е случило…
— Не съм казал, че се е случило нещо.
Обри облекчено си пое дъх.
— Ти не, но лицето ти го казва. Дойдох с Джош и Алис. Само да ги предупредя, че ще се върна с теб.
— Добре. Ще те чакам при колата.
Когато Обри се отдалечи с бухалка на рамо и ръкавици в едната си ръка, той се опита да я гледа така, сякаш никога преди това не беше я виждал. Все едно беше едно непознато, чуждо момиче. Но опитът се оказа безуспешен.
Сет отиде да я изчака при колата. Премести одеялото и рисунката, за да й направи място, отвори капака и огледа мотора, затвори го и се разходи наоколо. Тя се върна доста бързо.
— Започваш да ме плашиш, Сет.
— Няма причина. Дай нещата си, да ги сложа в багажника. Задната седалка е заета.
Тя му подаде багажа си и надникна през стъклото.
— Охо! — Вниманието й бе привлечено от рисунката, затова отвори вратата, за да я разгледа по-добре. — Не се учудвам, че бе така нетърпелив да я рисуваш. Господи, Сет! Изобщо не мога да свикна с факта, че можеш така да рисуваш…
— Не съм я довършил.
— Виждам — отвърна Обри. — Много е секси, но в същото време е някак си нежна. Излъчва интимност. — Тя го погледна и прекрасните й зелени очи срещнаха неговите.
Той се опита да определи дали чувства някакъв сексуален трепет, подобен на оня, който го връхлиташе, когато тъмнозелените очи на Дру проникваха в мозъка му.
Беше прекалено объркващо и смущаващо да мисли за подобни неща. Боже мили! Това направо си беше чиста лудост! Откъде накъде си бе въобразила, че има нещо общо с Обри?
— Това ли преследваш?
— Какво? — Ужасен, понеже не успя да направи логична връзка, а и мислеше за съвсем други неща, той я зяпна. — Какво да преследвам?
— Ами това — мекота, интимност, възбуда, чувственост.
— О…
— Имам предвид в картината — довърши Обри, също засрамена.
— Да, картината. — Ужасът се превърна в стомаха му в гадене. — Да, това.
На лицето й се изписа изненада, когато той отвори вратата пред нея.
— Закъде бързаме?
— Слушай, само защото успя да направиш най-добрия удар срещу момчетата, не значи, че някой не бива да ти отваря вратата. — Заобиколи колата и седна на мястото си. — Ако Уил не се отнася с достатъчно уважение към теб, ще трябва да го научиш. Пък и аз мога да му дам няколко урока.
— Чакай, задръж малко! Уил се държи чудесно с мен. Ти обаче защо вдигаш толкова пара?
— Все още не искам да говоря за това. — Сет запали мотора и тръгна.
Тя го остави да мълчи. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че когато нещо го измъчва, той се самовглъбява и става мълчалив. Скрива се някъде навътре, на място, където дори на нея не й бе позволено да надникне.
А когато бъде готов, сам започва да говори.
Сет зави към паркинга на корабостроителницата и спря, като остана с ръце върху волана.
— Хайде да се разходим по кея. Съгласна ли си?