— Разбира се.
Но когато той слезе от колата, Обри го изчака да й отвори вратата.
— Ти защо не слизаш?
— Просто чаках да проявиш необходимото уважение към мен. Нали така ме учиш. — Тя запърха кокетно с мигли и излезе елегантно от колата. След това се разсмя и като извади пакетче дъвка от задния си джоб, му предложи да си вземе.
— Не, благодаря.
— Какво става, Сет? Казвай! — нареди Обри, докато развиваше дъвката.
— Искам да те помоля за една услуга.
Обри пъхна дъвката в устата си.
— И каква е тя?
Той стъпи на кея, загледа се във водата и в рибарите, които търсеха плячка, преди да се обърне към нея.
— Трябва да те целуна.
Тя вдигна ръце.
— Това ли било? О, Господи, Сет, бях решила, че ти остават още шест месеца живот. Слава Богу! Ти си ме целувал стотици пъти. Какъв е проблемът?
— Не. — Той скръсти ръцете си на гърдите, после ги свали и ги плъзна по бедрата, а накрая ги пъхна в джобовете си, сякаш не знаеше къде да ги сложи. — Имам предвид да те целуна.
— А? — В гласа й прозвуча шок.
— Искам да установя нещо. Затова трябва да те целуна така, както другите момчета.
— Сет. — Обри го потупа по ръката. — Това е странно. Да не би някой да те е ударил по главата или си стоял прекалено дълго на слънце?
— Знам, че е странно — отвърна той. — Нима мислиш, че не си давам сметка? Помисли си само какво ми беше, когато тази мисъл ми се стовари върху главата!
— И кога стана това?
Той направи няколко крачки по кея и се върна.
— Дру смята… че аз… че ние… Господи! Че аз те харесвам като мъж и… може би и ти мен.
Обри премигна няколко пъти, като кукумявка.
— Тя си мисли, че аз съм влюбена в теб?
— О, Боже! Не мога дори да го произнеса!
— Значи тя си мисли, че между мен и теб има нещо, и затова ти е теглила шута?
— Повече или по-малко — промърмори мрачно той.
— И затова ти си решил да целунеш мен вместо нея?
— Да. Не. По дяволите, не знам. Обърках се.
Ама че работа! Възможно ли бе да му се случи нещо по-лошо! Никога не беше се чувствал толкова объркан, глупав и смешен!
— Тя ми набута тази шибана идея в главата и аз дори не мога да работя. Ами ако е права?
— И какво, ако е права? — В гърлото й се надигна смях, но тя успя да го сподави. — А ако ти си въобразяваш разни смехории за нас? Слез на земята, Сет.
— Чакай. — Доста нетърпеливо той я хвана за раменете и тя го погледна стреснато. — Няма да те убия, ако те целуна.
— Добре. Давай тогава.
— Да. — Той въздъхна, наведе глава и неочаквано я вдигна отново. — Не мога да си спомня как да го направя. Дай ми минута.
Отстъпи и се обърна с гръб.
— Да опитаме така. — Върна се пак при нея, сложи ръце на ханша й и я притегли към себе си. Секундите минаваха. — Можеш ли да си сложиш ръцете на врата ми?
— О, извинявай. — Тя вдигна ръце и прокара пръсти през косата му. — Така добре ли е?
— Чудесно. Така е добре. Повдигни се малко — предложи Сет и Обри се повдигна на пръсти. Той наведе главата си. Устните му бяха на един дъх разстояние от нейните, когато тя избухна в смях.
— О, Боже!
— Извинявай. — Смехът я накара да се отдръпне от него и да се хване за корема. Сет стоеше намръщен, докато Обри престана да се смее. — Попречих ти. Хайде, започваме отначало. — Тя отново сложи ръце на врата му. — О, по дяволите! Това ще пречи. — Извади дъвката от устата си, сложи я в хартийката и я пъхна в джоба си. — Ако ще го правим, да го направим както трябва. Нали?
— Ако успееш да контролираш грухтенето си.
— Един безплатен урок от мен — когато си на път да си омешаш езика с една жена, не споменавай подобни думички — като свиня или шопар.
Тя отново обви с ръце врата му, пое си дълбоко въздух и долепи устните си към неговите, преди някой да успее да помисли нещо.
Двамата стояха така на кея, а вятърът ги обгръщаше със свежата си прегръдка. По пътя зад тях се чу шум от автомобил и долетя неочакваният лай на куче, което тичаше покрай оградата, докато колата изчезна.
Устните им се разделиха, а очите им се срещнаха. Тишината помежду им продължи няколко дълги секунди.
След това избухнаха в смях.
Все още държащи се за ръце, двамата се завъртяха весело в кръг така бързо, че ако не се държаха, някой щеше да падне. Сет наведе челото си и го допря в нейното с облекчена въздишка.
— Е? — Тя го мушна закачливо в ребрата. — Какво установи? Желаеш ли ме?
— Млъкни, Обри!
Той я прегърна здраво, преди да я пусне.
— Благодаря ти, сестричке.
— Моля, моля. Винаги съм на твое разположение. Много добре се целуваш.
— Ти също. — Той потърка бузата й. — Но повече никога няма да го правим.
— Съгласна съм.