— Така си е. Не мога да го отрека.
— Та и за двама ни беше голямо облекчение, защото установихме, че нищо не се случи. Земята не се разтресе, дори не се помръдна. Сетне се смяхме до припадък и всичко отново си беше наред. Не мислех да ти разказвам за това — добави Обри. — Мислех да те оставя да страдаш. Но след като каза, че съм привлекателна, умна и интересна, реших да те пожаля.
— Благодаря. Извинявай. Защото това бе започнало да ме… — Дру поклати глава и не довърши изречението си. — Няма значение.
— Хайде, де. Казахме си толкова неща, не се връщай назад.
Дру продължи да клати глава, след което осъзна, че колебанието е недостатък, който трябва да преодолее. Затова се реши да сподели всичко, което я измъчваше.
— Добре. Ще ти кажа. Онова, което става между мен и Сет, започна да ме тревожи малко. Имаше един мъж, когото обичах, но той ме измами. Започнах да виждам себе си в положението на онази жена, дори започнах да изпитвах симпатия към нея. Не искам да изпитвам симпатия. Предпочитам да я презирам.
— Добре, ясно. — Според Обри и нейния начин на мислене, въпросът беше решен и всичко бе от ясно по-ясно. — Можеш да си спокойна. Теренът изцяло е твой. Сметките ни са чисти, нали?
— Да. Да. Високо оценявам това, че дойде да говориш с мен и не ме цапардоса по носа.
— Ако те бях цапардосала, нямаше да си намеря място. Сет нямаше да ми прости, да не споменавам за родителите ми. Е, аз трябва да си вървя.
— Обри. — За Дру импулсивните действия винаги бяха нещо ужасно и непозволено. Беше възпитана да мисли, преди да действа. Но тя се насили. — Знаеш ли, аз много трудно се сприятелявам. Просто не мога, това не е от най-силните ми страни или умения. Инак съм страхотна в запознанствата, разговорите, в обществото. Но нямам много приятели. — Тя въздъхна дълбоко. — Днес мисля да затворя магазина малко по-рано. Ще ми трябват само няколко минути да заключа. Бързаш ли много, или ще дойдеш да изпием по едно питие?
Със Сет беше свършено, помисли си Обри. Той нямаше да издържи дълго на тази уязвимост и женственост, които прозираха под външното лустро и невъзмутимост.
— Имаш ли хубаво вино у вас?
— Да. — Дру се усмихна. — Имам.
— Тогава ще мина през къщи да си взема един душ и ще дойда. Знам къде живееш. Ще се видим у вас.
От прозореца на своето ателие Сет забеляза как Обри се върна в камиончето си.
Беше я мярнал да слиза от него преди около половин час. И макар да не видя лицето й, по походката и стойката на тялото й можа да предположи какво става. Малката му сестричка беше тръгнала на война и бе готова да пролива кръв.
Той реши да не слиза долу. Докато не се видеше с Глория и не оправеше нещата, беше решил да стои на разстояние от семейството си и да не ги забърква.
Но се ослушваше за викове или счупени стъкла. Ако чуеше нещо такова, щеше да изтича и да ги разтърве.
Очевидно двете жени в цветарницата не бяха стигнали до бой, защото не чу нищо и след малко видя Обри да се връща, да скача пъргаво в кабината и да отпрашва, без каквито и да е следи от раздразнение или ярост.
Е, една грижа по-малко, каза си и отиде в кухнята, за да погледне часовника на печката. Оставаха малко по-малко от пет часа до онова, което го преследваше като орис, като провидение. Тогава щеше да се срещне с Глория, да й даде парите, които бе изтеглил от сметката си в брой, и да се върне обратно в своя живот.
Дру тъкмо се прибра у дома, когато Обри пристигна. Това не й даде възможност да приготви бисквитите със сирене, както бе намислила, нито да измие хубавото червено грозде, което бе купила пътем от пазара.
Колкото и обикновена да бе поканата, тя бе свикнала да посреща гости по подобаващ начин. А това не включваше гостенката й да влезе, да пъхне голямата хартиена торба в ръцете й, да се огледа наоколо и да подсвирне.
— Супер! Като първа страница на списание „Къща и градина“. — Обри се усмихна приветливо. — Това не е комплимент. Майка ми направо ще се влюби в къщата ти. Със сигурност ще си завре носа навсякъде. Имаш ли чистачка? — попита и прекара пръст по масата. — Я виж ти, никакъв прах.
— Не. Аз си чистя сама и не съм…
— А би трябвало. Ти си работещо момиче и тъй нататък. Мама може да уреди всичко. Къщата е много голяма. — Обри започна да се разхожда без покана, докато Дру стоеше стреснато с плика в ръце. — И аз искам да имам голяма къща, когато се отделя. Ще променя живота си. Понякога имам чувството, че живея с милиони хора. Тогава обаче сигурно ще се чувствам самотна и те ще ми липсват, така че ще прекарвам половината от времето си пак с тях.