— Знам, че ще победи, защото иска да се върне вкъщи. Там го очакват. — Тя погледна към него. Все още чистеше четките и ръцете си от боята, като ожесточено ги търкаше.
— Добре ли си?
— Какво? — Той я погледна, а сетне отново сведе очи към ръцете си. — А, да. Понякога ми се схващат, когато работя прекалено дълго.
— От колко време работиш?
— Не знам. Какъв ден е днес?
— Значи дълго. Мисля, че трябва да си отидеш у вас и да си починеш. — Тя вдигна вазата с цветя, която бе оставила до уредбата. — Донесох ти това. — Изнесе я напред. — Предлагам ти мир.
В тумбестата ниска синя ваза имаше пъстър букет полски цветя.
— Благодаря. Красиви са.
— Не знам дали съм разочарована или облекчена, че през последните няколко дни не те видях, за да изясним недоразумението между нас.
Той помириса цветята. Нещо в букета леко ухаеше на ванилия.
— Това недоразумение ли беше?
— Добре де, аз сбърках. По принцип много рядко греша.
— Нима?
— Да, много рядко. Така че за мен винаги е шокиращо, когато го сторя. Но ако се случи, предпочитам да си призная, да се извиня и да оправя нещата възможно най-бързо.
— Добре. Защо не ми кажеш къде си сгрешила? В коя част от нашето „недоразумение“?
— За теб и Обри. Не само по отношение на вашите взаимоотношения, а и защото нямам никакво право да се намесвам в нещо, което си е твоя лична работа.
— Аха. Значи си сбъркала два пъти.
— Не. Просто грешката е от две части. Извинявам ти се.
Той остави цветята, след което размърда раменете си, сякаш да се освободи от някаква скованост.
— И как разбра, че си сгрешила?
Е, помисли си Дру, ако очакваше да приеме само извинението й, без да зададе въпрос, значи отново не бе на правилен път. Трябваше да го знае.
— Обри мина онзи ден покрай мен в магазина и ми обясни нещата съвсем ясно. Сетне двете вечеряхме и пихме вино у нас.
— Я чакай, чакай. Значи когато аз ти обясних нещата, ти ме изрита…
— Никога не съм те ритала!
— Метафорично казано. А когато Обри ти обясни нещата, всичко ти стана от ясно по-ясно… все едно, че гледаш през стъкло? Така ли?
— Да.
— И ти просто така й повярва, след което ядохте ориз със зеленчуци?
— Точно така. — Тя с удоволствие си спомни за вечерта. Беше изключително приятно прекарване. — Тъй като тя не се опитва да ме вкара в леглото си, нямаше никакви причини да ме лъже. А ако е имала някакъв интерес към теб в романтичен или сексуален аспект, то тогава не би имала мотив да ме уверява, че съм сгрешила по отношение на вас двамата, и да разчиства пътя ми. Което означава, че наистина съм сгрешила, за което ти се извинявам.
— Не знам защо — рече след секунда мълчание Сет, — но не мога да реша какво точно изпитвам и затова взе да ми писва. Искам една бира. Ти искаш ли?
— Това означава ли, че приемаш извинението ми?
— Все още мисля по въпроса — извика той от кухнята. — Да се върнем към фразата, която употреби току-що — „да разчиства пътя ми“. Хареса ми. Мисля, че това може да обърне нещата в твоя полза.
Дру взе бирата, която й подаде.
— Не те познавам достатъчно добре.
— Скъпа, та аз съм като отворена книга за теб.
— Не, не си. Нито пък аз съм. Но очевидно искам да те опозная по-добре.
— Какво ще кажеш за пица?
— Не те разбрах.
— Какво ще кажеш да си поръчаме една пица, защото умирам от глад. Освен това искам да прекарам известно време с теб. Гладна ли си?
— Добре, но аз…
— Къде по дяволите е този телефон? — Той започна да тършува сред вещите по масата, потърси по полиците и накрая го откри под възглавницата на леглото. — Гледай сега, скоростно набиране. — Той натисна един бутон. — Запаметил съм всички жизненоважни номера… Здрасти, обажда се Сет Куин. Да, добре съм. А ти как си? Супер. Искам една голяма, с всичко отгоре й.
— Не — рече Дру и той я погледна намръщено.
— Чакай малко — изрече в слушалката и се обърна към нея. — Какво не!
— Без допълнителни екстри.
— Без? — Той я загледа удивен. — Ама хич никакви? Какво ти става, да не си болна?
— Казах без — повтори твърдо Дру. — Когато искам салата, ям салата, когато искам месо, ям месо. Когато искам пица, искам истинска пица.
— Боже! — Той въздъхна и потърка брадичката си както често правеше Итън. — Добре, направи едната половина напълно класическа, а на другата сложи всички сосове и екстри. Да, в апартамента над цветарницата. Благодаря.
След като свърши разговора, той хвърли телефона върху леглото.
— Няма да се забави много. Виж, трябва да се почистя малко. — Бръкна в някаква кутия и извади нещо, което сигурно бяха чисти джинси. — Ще си пусна един душ. Почакай ме, веднага се връщам.