— На Бъфи — убиеца на вампири.
— Излизаш от играта. Губиш. — Той отпи глътка бира. — Супермен. Трябваше да отговориш: Супермен.
— Глупости. Един полъх на криптонит и той излиза от играта. Освен това — тя изяде парчето и си взе второ — Бъфи има къде-къде по-интересен гардероб.
Сет поклати неодобрително глава.
— Продължаваме. Какво предпочиташ — вана или душ?
— Зависи от…
— Не, не. — Той си отчупи още едно парче. — Без зависи. Отговаряй.
— Вана. — Тя облиза соса от пръста си. — Дълга, гореща и пълна с мехурчета.
— Точно както подозирах. Куче или котка?
— Котка.
Той остави парчето недокоснато.
— Това е много лошо.
— Защо? Работя цял ден. Котките са самостоятелни и не е нужно да ги извеждаш на разходка, освен това не ръфат обувки и чехли.
Сет поклати глава с дълбоко отчаяние. Очевидно беше разочарован.
— Това е краят. Между нас всичко е свършено. Може ли тази връзка да бъде спасена? Бързо? Френски пържени картофки или черен хайвер?
— Ама това си е направо смешно. Картофки, разбира се.
— Сигурна ли си? — Така, сякаш надеждата се възвръща в сърцето му, той сграбчи ръката й. — Не ми го казваш просто за да ме убедиш, че можеш да извървиш пътя си с мен?
— Хайверът е много вкусен понякога, но не е съществен елемент от храната на човека във всекидневния му живот.
— Благодаря ти, Господи! — Той целуна тържествено ръката й и се върна към пицата си. — Като изключим твоето отвратително отношение към музиката и бедните животни, наистина ставаш. Ще спя с теб.
— Не знам какво да кажа. Толкова съм трогната. Разкажи ми за жената от картината — онази, брюнетката на фона на Рим.
— Белла? Искаш ли още вино?
Тя повдигна веждите си така, че кръвта му закипя.
— Какво, запъна ли се?
— Да, но все пак отговори, искаш ли още вино?
— Добре, сипи ми.
Той отиде да вземе бутилката и допълни чашата й, след което седна отново.
— Ти вероятно искаш да знаеш дали съм спал с нея?
— Удивително! Гледаш през мен като през стъкло. — Тя си взе още едно парче пица. — Може да отговориш, че това не ми влиза в работата.
— Мога. Мога и да те излъжа. Но ще ти кажа истината. Тя е гид, екскурзовод на туристически групи. Срещах я случайно тук и там, когато посещавах различни места в Италия. Опознахме се. Аз я харесвах. Рисувах я и спах с нея. Наслаждавахме се един на друг, беше ни хубаво. Но не задълбочих нещата, нито ги усложних. Не спя с всяка жена, която ми е позирала. И не рисувам всяка жена, с която съм спал.
— Чудя се. Чудя се дали ме лъжеш. Това ми е навик, да разбера дали някой се опитва да ми пробута цяла торба лъжи вместо по-трудната и по-сложната истина. Ти не си от мъжете, с които съм свикнала.
— Друсила… — спря насред изречението, защото телефонът иззвъня.
— Върви. Аз ще разчистя.
Тя стана от леглото, взе кутията от пица, чиниите и тръгна към кухнята, а той отговори на телефона.
— Да? Не, добре съм. Бях объркан. Ана, добре съм, казах ти. Свърших една картина, върху която работех. Всъщност не съм умрял от глад. Току-що ядох пица с Дру. Ъ-хъ. Да, сигурно. Утре. Ще се върна вкъщи утре. Абсолютно. И аз те обичам.
Затвори в момента, в който Дру се върна.
— Беше Ана.
— Да, чух. — Тя взе телефона и го отнесе на близката масичка. — Знаеш ли, че имаш бира, вино, безалкохолни напитки, които ще ти стигнат за цял месец, а сега и малко пица в хладилника? Това ли е цялото му съдържание?
— Имаше и няколко кюфтета, но ги изядох.
— О, добре тогава. — Дру отиде до вратата. И я заключи. Звукът от превъртането на ключа сякаш отекна в главата й, но въобще не промени решението й и не я спря.
После се върна при него.
— Последния път, когато легнах с мъж, се случи най-унизителното нещо, което преживях в живота си. Беше преди около две години. Всъщност не мога да кажа, че сексът ми липсва. Много е възможно, в известен смисъл, да те използвам, за да си върна нещо, което смятам, че някой ми е отнел.
Тъй като той продължаваше да седи върху леглото със скръстени крака, тя седна в скута му, обви с нозе бедрата му, а ръцете й прегърнаха врата му.
— Имаш ли нещо против?
— Не мога да кажа, че имам. — Ръката му се плъзна по гърба й. — Но искам да ти кажа, че може да получиш повече, отколкото търсиш.
— Рискът си заслужава — прошепна Дру и намери с устните си неговите.
12
Ръцете му се плъзнаха по кожата й и всичко в нея се разтопи. Искаше това да се случи. Искаше този мъж. Решението да легне с него в леглото беше лично нейно. Но Дру знаеше, че ускореният темп на сърцето й се дължи повече на страха, отколкото на желанието.