А също така осъзнаваше, докато неговите прекрасни ръце преминаваха нежно по дължината на гръбнака й, че той също се страхува.
— Отпусни се — прошепна Сет, а устните му докоснаха лицето й. — Няма да оперирам мозъка ти.
— Мисля, че не искам да се отпусна. — Това напрежение бе като отделна част от вълнението, което пробягваше с бързи пръсти по тялото й и пареше. — А и не мога.
— Добре. — Продължи да я гали. Фини ръце, нежни устни. — Сигурна ли си, че го искаш?
— Сигурна съм. — Тя леко се отдръпна. Искаше да види лицето му. — Никога не правя нещо, ако не съм сигурна. — Леко отметна кичурите коса, паднали на челото му. — Само просто… не бързай.
Как можеше да му каже, че бе загубила увереността си точно в тази област? Ако го споделеше, никога нямаше да бъде сигурна, че каквото и да се случи с тях сега, щеше да бъде по нейна воля и желание.
— Тогава няма да бързаме.
Дру се стегна. Винаги бе вярвала, че интимността изисква толкова кураж, колкото и желание. Затова направи първата стъпка. Заключи вратата. Легна в леглото. Сега беше ред да направи следващата.
— Може би. — Като го гледаше, тя разкопча първото копче на ризата си и очите му се спуснаха надолу. Видя как синьото в ирисите им потъмня, докато помагаше на ризата да падне от раменете й. — А може би не.
Сет прокара пръсти по извивката на гърдите й, чиято мека плът бе скрита под ефирната бяла дантела на сутиена.
— Знаеш ли кое е най-страхотното нещо у жените? — попита Сет, докато пръстите му си играеха с дантелата. — Не това, че имат гърди — което не може да бъде подценено, разбира се, а удивителните неща, в които ги слагат.
Това я накара да се засмее, докато кожата й взе да настръхва.
— Като бельо, например. Това ли имаш предвид?
— Точно това. — Той си поигра малко с едната презрамка и я свали от рамото й. — Обикновено разглеждах без позволение каталога на Ана „Тайните на Виктория“, така че можех… Да. — Смъкна и втората презрамка. — Сигурно не бива да говоря за подобни неща точно в този момент. Бикините ти същите ли са?
— Мисля, че ще трябва сам да откриеш.
— Обзалагам се, че са. — Той плъзна устните си по рамото й. — Ти си систематична и подредена жена. Знаеш ли коя друга част от тялото ти харесвам у теб?
Устните му стигнаха до шията й, като по пътя си възбуждаха кръвта й и едновременно с това я успокояваха.
— Колебая се да те попитам.
— Ето тази тук. — Пръстите му докоснаха тила й. — Направо ме подлудява. Предупреждавам те, че ще те позахапя леко, така че да не се уплашиш.
— Благодаря за предупреждението. Мммм. — Зъбите му леко захапаха кожата й и като се спуснаха по челюстта, стигнаха до долната й устна.
— Започваш да се отпускаш — прошепна Сет, когато долови дишането й. — Не мога да допусна това.
Този път устните му уловиха нейните горещо и твърдо. В целувката му вече нямаше дори намек за нежност. Беше като жигосване с нагорещен печат. Беше настойчива, гореща и алчна и упорито търсеше отговора на нейните устни. Скокът от играта към притежанието бе така бърз, че тя не можа да стори друго, освен да се притисне към него.
Той й каза да бъде уверена и стабилна. Трябваше ли? Не, този ритъм, който я оставяше без дъх, бе по-добър и тя го предпочиташе. Много, много повече.
Дру притисна бедрата си към неговите, тялото й бе като опъната тетива. На главозамайващото желание, което целувките му разпалваха в нея, отговаряше със същата безразсъдна пламенност и страст. Сякаш от този контакт помежду им в този момент зависеше животът на земята.
Но това не бе само желание. Това беше копнеж.
Той се размърда в ризата си, смъкна я с едно движение от раменете си, така че пръстите й да докоснат голата му кожа.
Уханието, което излъчваше Дру, за него беше опияняващо. Сякаш се бе къпала във вана, пълна с диви цветя. Деликатността и копринената повърхност на невероятната й кожа замъглиха съзнанието му. А тихите й гърлени стонове, когато я докосваше, когато я вкусваше, направо кипваха кръвта му.
Светлината се промени и леко притъмня. Сет гледаше как косата слънчева светлина пада върху нея и как очите й сякаш се променят, започват да блестят в зелено и златисто.
Дишането й се накъса и ускори, а тялото й се изви в дъга, когато устните му преминаха по шията й. Сетне се приюти и притихна, докато те слязоха към гърдите й.
Като се бореше с импулса си и се стараеше да не бърза, той вдигна глава и я погледна.
— Много си гъвкава.
— Упражнявам… — тя потръпна цялата — йога. Два пъти в седмицата.
— Майко Божия — беше всичко, което той успя да промълви, докато цялата й дълга и елегантна фигура се изпъна и краката й се обвиха около кръста му.