Дру вдигна ръката си към лицето му, а в гласа й имаше нещо като изненада, когато прошепна:
— Сет.
Красотата на мига го разтърси. Той я гледаше и всичко в него се преобръщаше.
Следващото най-хубаво след правенето на любов, според Сет, бе да се остави да го носят топлите вълни на удоволствието. Съществуваше нещо особено, необяснимо нежно и прекрасно в женското тяло след сливането, което го превръщаше в най-идеалното място за пристанище.
Бяха изпуснали залеза и се носеха към здрача. Отнякъде далеч долетяха последните ноти от песента по уредбата. Не съществуваше нищо друго, освен звука на вятъра и дишането на Друсила.
Скоро щеше да завали. Можеше да го усети, да го вдиша — можеше да почувства бурята, която се задаваше във въздуха.
Трябваше да затвори прозорците. Може би.
Вдигна ръка, за да погали гърдите й.
— Надявам се, че сега си спокойна — прошепна. — Независимо дали ти хареса или не.
— Надявам се, че съм.
Той със сигурност беше, помисли си Дру. Това бе добър знак. Но дали беше така? Ето на, отново я обземаха съмнения. Мразеше се, защото знаеше, че сега, след като разумът й се избистри отново, в него ще започнат да се промъкват подозрения, неувереност, колебание.
Дори се страхуваше да го попита дали му е било хубаво, за да не прозвучи като смешно клише. Жените толкова често питаха или казваха това!
— Жадна ли си? — попита я той.
— Малко.
— Добре. Ще ти донеса нещо, когато отново мога да се движа.
Тя зарови ръка в косата му. Беше толкова мека, копринена, непокорна и пълна със светлина.
— Ти… добре ли си? — попита го колебливо Дру, макар че искаше да пита съвсем друго.
— Ъ-хъ. Всеки момент ще завали.
Тя погледна през прозореца.
— Не, няма.
— Искам да кажа, че дъждът идва. — Той обърна лицето си така, че да вижда небето. — Заражда се буря. Колата ти покрита ли е?
Защо, по дяволите, я питаше за колата й, когато току-що бе изживяла най-хубавия миг в живота си?!
— Да.
— Чудесно.
Дру погледна тавана.
— Сигурно трябва да си вървя, преди да е заваляло.
— Ъ-хъ. — Той я притисна към себе си и изведнъж се прекатури отгоре й. — Не! Трябва да останеш и ще слушаме как дъждът чука по покрива, докато отново правим любов.
— Отново?
— Ами-и-и да. Случайно да знаеш, че имаш тази малка трапчинка в началото на гръбначния стълб? — Той прекара пръстите си точно по мястото и като отвори очите си, я погледна. — Да не би нещо да не е наред?
— Не знам. Къде, тук ли?!
Той обхвана главата й с ръце и се замисли.
— Познавам това изражение. Ти си малко ядосана и всеки момент ще побеснееш напълно. Какво не е наред? Груб ли бях с теб?
— Не.
— Не бях достатъчно груб, така ли? Хей! Кажи ми, какво става, Дру?
— Нищо, нищо. Ти си страхотен, невероятен любовник. Никога не съм изпитвала подобно нещо с никого.
— Тогава, какво има? — Той се отдръпна и седна.
— Казах ти, нищо. — Сама можеше да чуе сприхавостта в гласа си, — Господи, помисли си Дру, всеки миг щеше да се разреве. Първият гръм от небето вън бе напълно подходящ и в съзвучие с настроението й. — Можеше да ми кажеш поне нещо. Каквото и да е. Дори и най-стандартното: „О, бейби, беше страхотно“.
— О, бейби, беше страхотно. — Той бе готов да се разсмее, но видя блясъка в очите й, който не бе предизвикан от възбуда. — Почакай. Задръж малко топката. — Трябваше да я сграбчи в ръцете си, преди тя да скочи от леглото. И за да избегне боричкането, я обърна по гръб и я притисна с тялото си. — Я ми кажи, какво се е случило между теб и онова момче, за което си била сгодена?
— Трудно ми е да бъда обективна точно сега и да разказвам за любовните си неуспехи.
— Имаше един момент, в който ти го постави в леглото заедно с нас.
Тя отвори устата си, готова да го обори с остра и осъдителна реплика. След което я затвори и въздъхна.
— Прав си. Абсолютно си прав. А аз съм абсолютна глупачка. Моля те, остави ме да си вървя. Не мога да говоря с теб за тези неща по този начин.
Сет се облегна така, че тя да може да стане. И не каза нищо, когато Дру придърпа чаршафа около гърдите си и се зави с него, макар да знаеше, че жените го правят, когато искат да поставят щит пред тялото си.
Тя се опита да събере вещите и дрехите, които бяха разхвърляни тук и там, докато светкавиците прорязваха мрака.
— Той ме мамеше. И докато ме уверяваше, че ме обича, между другото ми обясни, че всъщност причината да ми изневерява била, че не съм изобретателна в леглото.
— Ти затова ли си започнала да тренираш йога? — Когато тя го погледна убийствено студено, Сет поклати глава. — Скъпа, ако си му повярвала, значи си пълна глупачка.