— Аз щях да се омъжа за него! Бяхме поръчали дори поканите. Бях направила първата проба за сватбената си рокля! След което открих, че той се търкаля в чаршафите — онези, които лично аз бях купила, за твое сведение — с някаква адвокатка.
Вятърът се блъсна със страшна сила в прозореца, а след него светкавица разцепи небето. Но Сет не отмести погледа си от нея. Дори не стана да затвори прозореца срещу прииждащия дъжд.
— И очакваше от мен да разбера причините, поради които ми бил изневерявал — продължи ожесточено Дру. — Очакваше да се омъжа за него, защото онова, което правел с адвокатката, било просто секс. Нищо не означаващ секс! Нещо, което аз всъщност не мога да правя както трябва.
Господи, какъв идиот! — помисли си Сет. Пълен тъпанар. От онези, заради които на свестните момчета им излиза лошо име.
— И ти какво? Смяташ ли, че мъж, който приготвя покани за сватбеното тържество с една жена и в същото време бяга в обедната си почивка, за да спи с друга, заслужава и една минута от твоето време и внимание?
— Не, не смятам. Затова трябваше да си отида, което причини на мен и на семейството ми големи неприятности. Аз не мислех за него. И сега не мисля. Мисля за себе си.
Така. Тя грешеше, но той продължи.
— Искаш ли да ти кажа какво е усещането, когато човек е с теб? Нещо като магия. — Сет се наведе и докосна устните й. — Истинска магия.
Когато хвана ръката й, тя погледна как пръстите им са се преплели. Сетне въздъхна и обърна очи към прозореца.
— Вали — каза тихо Дру.
— Остани с мен. За малко. — Той притисна сплетения им ръце към устните си. — Ще слушаме дъжда.
Когато Дру стана от леглото, все още валеше. Мекият монотонен ромон след силната буря бе превърнал стаята в уютно гнездо. На човек му се искаше да се сгуши и да не излиза от него цял живот.
— Остани през нощта. Дори ще изляза рано и ще купя понички за закуска.
— Не мога. — Беше така интимно, така романтично да говори с него в мрака, че когато той запали лампата, първата й реакция бе недоволство. А втората ужас и уплаха, защото осъзна, че през голите прозорци без пердета всичко се вижда идеално и тя е на показ на цели Сейнт Кристофър.
— За Бога, какво правиш! — Извика Дру и като грабна бельото си, изтича в банята.
— Какво? Да не мислиш, че в този час на нощта и в този дъжд има някой навън? — Без да се стеснява от излишна скромност, той също стана и съвсем гол я последва. И едва успя да спре, преди вратата на банята да се е хлопнала под носа му. — Виж, ще трябва само да слезеш по стълбите, за да отвориш магазина утре.
— Нямам дрехи. Нямам чисти дрехи — поясни тя, когато Сет посочи към ризата, която все още се търкаляше на кревата. — Само мъж може реши, че ще отида на работа на другия ден облечена със същите дрехи като вчера… Ще ми дадеш ли тази риза?
Той й я подаде, но това не му попречи да продължи да я убеждава.
— Донеси си утре дрехи. А аз ще ти купя тоалетни принадлежности. Ще вечеряме заедно. Мога да готвя страхотно! — увери я, когато тя вдигна изненадано вежди. — Е, доста прилично. Учил съм се от Ана. Или пък можем да отидем у вас и тогава ти ще сготвиш.
— Аз не мога да готвя, дори и прилично.
— Тогава можем да излезем, да вечеряме навън и след това да се върнем тук. Или при теб — добави Сет, като я прегърна. — За мен няма значение. Една предварително уговорена среща, а не нашите случайни и непредвидени.
— Това не беше среща. — Тя закопча копчето на ризата. — Това беше секс.
— Извинявай, извинявай! Я да се разберем. Споделихме храна, алкохол, разговор и секс. И това ако не е среща, здраве му кажи!
Дру неволно се усмихна.
— Добре, по дяволите. Убеди ме.
— Къде ще ходиш! — Когато тя се отдалечи от него, той я хвана през кръста и я привлече към себе си. — Хайде, съгласи се! Вечеряй с мен отново, ела при мен в леглото отново, събуди се с мен.
— Добре, но ще вечеряме след осем. Утре имам час по йога.
— Казваш го само за да ме измъчваш, нали? Но понеже говорим на тази тема, я ми кажи наистина ли можеш да слагаш краката си зад врата?
Тя се разсмя.
— Трябва да вървя. Минава полунощ. Ще се върна тук около осем утре вечер. И ще рискувам да ям от онова, което си сготвил.
— Отлично. Хей, искаш ли да поставя акварела в рамка?
Като чу думите му Дру цялата засия.
— Може ли да го взема?
— Зависи. Може да се навия да направя една сделка — картина срещу картина.
— Но ти вече завърши портрета ми!
— Да, обаче искам да нарисувам друг.
Дру обу обувките си.