— Чакайте, чакайте! Спрете! За Бога, спрете ви казах! — Фил се появи отнякъде и се опита да ги разтърве, като застана помежду им. — Какво става тук, по дяволите? Чувате се чак горе.
— Хлапето си мисли, че може да ме пребори — отвърна разгорещено Кам. — Аз пък мисля да му позволя да опита.
— Стига, Кам. Ако искате да се биете, моля, само че отвън. Хайде Сет, успокой топката. — Филип посочи с ръка вратата на товарителницата и кея зад нея. — Можете да се тупате колкото искате ей там. Но след малко. Пет минути закъснение няма да променят нищо.
— Работата е лична, между мен и Кам.
— А това тук е работната площадка на всички ни — възрази Филип. — Нашата работа, така че не ми се ежи. Само се опитай да се сбиеш и първият, който ще те просне на земята, ще бъда аз. И без това достатъчно съм ти насъбрал.
— За какво говориш, дявол го взел?
— За това, че когато даваш обещания, трябва да ги изпълняваш. Да помниш задълженията си и да носиш отговорност. Говоря за един клиент, който очаква комбинирана скица на яхта и ти се съгласи да я направиш. Е, къде е скицата, Сет?
Той отвори уста и я затвори. Да, поръчката на Друсила. Беше напълно забравил за нея. Сега, като си спомни за това, се сети и за обещанието си към Ана да занесе тор за новата цветна леха. А също и за обещанието си към Брам да му даде да покара новата кола.
Сет почувства вина и гневът му утихна. Той излезе през вратата с увиснали рамене.
— Пикльо! — измърмори след него Кам. — Трябва му един хубав пердах или ритник в задника.
— Защо не го изрита?
Разстроен и все още вдигащ пара, Кам се обърна към Филип.
— Майната ти! Ти си този, който беше готов да го изрита.
— Защото се притеснявам и безпокоя за него толкова, колкото и ти — отвърна брат му. — Но това е напълно достатъчно. Той е голям и може да прави каквото си иска. Да идва и да си отива, когато пожелае. Когато ти бе на неговите години, обикаляше из Европа и никой не знаеше къде си, да не говорим за фустите, които вдигаше.
— Но никога не нарушавах думата си.
— Не си. — Малко по-спокоен, Фил погледна към Сет, който стоеше на края на кея. — А като го гледам, той също няма намерение да нарушава своята дума. Колко време смяташ да го държиш там наказан?
— Седмица или две мисля, че ще стигнат.
При укорителния и неодобрителен поглед на Фил Кам изруга и се почувства малко по-добре. По-голямата част от гнева му се бе изпарила.
— Дявол да го вземе. Сигурно съм остарял. Мразя се. Ще отида да оправя нещата.
Сет чу стъпки по кея. Обърна се и разпери ръце.
— Хайде, удряй! Но ти пускам аванта само първия удар, сетне ще се защитавам.
— Хлапе, на мен ми стига само първият. Втори няма да има.
— О, Господи! — промърмори Сет. — Съжалявам. Съжалявам, че ви предадох. Ще правя всичко, ще върша най-черната работа. Още днес ще направя проекта. Ще ти го донеса до довечера.
Кам прекара ръка през косата си и си помисли: „Мамка му, сега кой се чувства като наказан?“
— Ти не си ме предал. Притесни ме, отбягваше ме, но не си ме предал. Никой не очаква от теб да прекарваш цялото си време тук. Или всяка свободна минута у дома. По дяволите! Първо Ана ми пили на главата, че стоиш непрекъснато вкъщи, което според нея няма да ти се отрази добре. Сетне пък се оплаква, че не се прибираш въобще, по цели дни и нощи. Как да се оправя? Като съм все по средата, между чука и наковалнята?
— С повече късмет. Имаше някои неща, които трябваше да свърша. Това е всичко. И освен това работих. Просто се увлякох и забравих за всичко. Семейството не ми е за удобство, Кам. Ти не може да мислиш така. За мен то е магия. Ако не беше ти…
— Спри, веднага млъкни. Не става дума за стари работи, а за настоящето.
— За мен нямаше да има настояще, ако не беше ти.
— За теб нямаше да има настояще, ако не беше Рей. Нямаше да има и за никого от нас. Тъй че остави тези работи. — Кам пъхна ръка в джоба си и загледа водата.
О, Господи, помисли си. Няма значение колко са пораснали. Децата ти винаги си остават твоите деца.
— И така, ти май имаш доста сериозни намерения към хубавата цветарка?
Без да осъзнае, Сет зае позата на Кам и сега двамата стояха и гледаха водата.
— Така излиза.
— Може би след като си начеса крастата, ще поработиш малко и за нас?
— Струва ми се, че трябва да изразходвам малко енергия. Чувствам се като зареден акумулатор — отвърна Сет.
— Да, и аз винаги се чувствам така. Какви понички си ни донесъл?
Слава Богу, всичко беше наред, помисли си с облекчение Сет.
— Най-различни. Аз предпочитам с баварски крем. Знаеш, че тях ги обичам най-много.
— Аз пък искам с желе. Да вървим, преди Фил да ги е намерил и унищожил.