Выбрать главу

Той беше най-властният мъж, когото някога бе срещала. Правеше я щастлива. Сега вече бяха любовници и тя очакваше неприятности в бъдеще.

Защото ако човек не гледа в бъдещето, напомни си Дру, може да налети точно на тези неочаквани като подводни скали проблеми и да се провали.

Дру занесе малките ножици вътре в склада и ги остави върху рафта. Щеше й се да може да поговори с някого, с някоя друга жена, за вълнението и безпокойството, които я изпълваха. Искаше да поседне някъде с приятел и да развърже езика си, да се отдаде на безкрайни и глупави разговори, да разкаже всичко, което чувства.

За това как сърцето й подскача, когато той й се усмихне. Как кръвта й закипява и пулсът й се ускорява, когато я докосне. Колко страшно и прекрасно е да бъдеш с някой, който те харесва и приема само заради онова, което си.

Искаше да признае на някой, вълнуващото откритие, че е влюбена.

Нито една от жените в предишния й живот нямаше да я разбере. Не и по начина, по който тя се нуждаеше да бъде разбрана. Те щяха да се заинтересуват, със сигурност щяха да й предложат помощ, опора, поддръжка. Но не можеше да си представи да разкаже на някоя от тях как той захапва шията й, след което да ги остави да въздишат и ръмжат от завист.

Ето точно това искаше Дру.

Не можеше да се обади на майка си и да й каже, че е правила най-невероятния секс в живота си досега с един мъж, в когото се бе влюбила.

Всяка от тях щеше да се чувства неловко от подобен разговор.

Макар инстинктите й да подсказваха, че може да сподели с Обри, без да я шокира, връзката на новата й приятелка със Сет правеше подобна изповед малко неудобна.

Ето защо всичко си оставаше вътре в нея. Всъщност точно това бе искала първоначално, от деня, в който дойде тук. Но сега, когато имаше толкова много неща за споделяне, когато чувстваше как животът й отново се изправя на крака, Дру нямаше никой, на когото да разкаже, с когото да сподели, от когото да получи подкрепа.

Това, разбира се, бе нейна лична работа и зависеше само от нея. Можеше да продължи да живее по този начин или да започне да го променя. Да се отвори към хората, означаваше повече от това да си хване любовник. Означаваше повече от това да опита водата на новото приятелство с пръст.

Означаваше да работи върху себе си. Така че трябваше да се напъне.

Звънчетата на вратата предупредиха за влизането на първия посетител тази сутрин. Дру изправи рамене и взе бързо решение. Беше доказала вече веднъж, че може да промени живота си. Щеше да го направи втори път.

Решена да бъде много по-мила от една учтива цветарка, тя излезе от склада с усмивка на устните.

— Добро утро. Какво мога да направя за вас?

— О, не съм сигурна. Просто влязох да погледна.

— Заповядайте. Прекрасен ден е днес, нали? — Дру отиде и отвори предната врата. — Толкова прекрасен, че човек не бива да стои затворен. Във ваканцията ли сте в Сейнт Крис?

— Точно така — отвърна Глория. — Една малка хубава ваканция.

— Избрали сте идеалното време. — Дру реши да не обръща внимание на неприятния начин, по който непознатата жена я разглеждаше. — Със семейството си ли сте тук?

— Не, сама съм. — Глория докосна с пръсти цветчетата в букета на щанда и отново вдигна очи към Дру. — Понякога момичетата трябва да остават сами. Нали?

— Вярно е. — Жената не изглеждаше от тези, които отделят време и пари за цветя, помисли си Дру. По-скоро бе… ръбеста, грубовата и евтина. Късите панталони бяха прекалено тесни и прекалено къси, а блузката прекалено впита. Когато долови през аромата на парфюма и дъх на уиски, Дру си помисли дали посетителката няма да опита да я обере.

Сетне отхвърли това си предположение. Никой не обираше цветарки, със сигурност не и в Сейнт Крис. А ако тази жена носеше някакво оръжие, то трябваше да е много малко, за да бъде скрито в дрехите й.

Но да правиш заключения за някой само защото не ти харесва стила му на обличане не бе най-подходящият начин за започване на нов етап в живота и поведението. Нали бе решила да стане по-приветлива и приятелски, настроена с клиентите, напомни си тя.

— Ако търсите нещо, с което да освежите хотелската си стая тук, имам карамфили на специална цена тази седмица. Те са с много хубав аромат и не изискват особени грижи за поддръжка.

— Може би. Знаете ли, изглеждате ми позната и неговорите като местен човек. Може би съм ви срещала някъде и преди. Да сте живели във Вашингтон?

Дру облекчено въздъхна. Значи затова я разглеждаше така!

— Там съм родена и израснала.

— Ето на! Знаех си още в минутата, в която ви видях. Почакайте! Вие сте дъщерята на Катерин. Прусила… Не, Друсила.