— На каква възраст? — продължи да пита Сет.
— Към петдесетте, но може и да е по-млада. Сериозни проблеми с тютюна. Ако завещае тялото си на науката, няма да вземем много от нея.
— Да. — Сет седна тежко на края на леглото.
— Както казах на Дру, имаше нещо познато в нея. Не мога да се сетя. Може би просто типът. Грубо, остро, може да се каже хищническо лице. Какво? Да не се е върнала да досажда на Дру? Щях да остана, ако знаех…
Изведнъж челюстта му увисна, защото всичко в съзнанието му се подреди и картинката си дойде на мястото.
— О, Господи! По дяволите! Исусе Христе, помогни ми! Това беше тя — Глория Делоутър!
Сет хвана главата си с ръце.
— Мамка му!
— Чакайте, чакайте! — вдигна ръце Дан. — Искаш да кажеш, че Глория Делоутър е била в магазина на Дру? Вчера? Това не може да бъде. Тя си отиде. Не помните ли? Преди много години се махна оттук.
— Тя беше — повтори убедено Уил. — Не я познах веднага, но сега ми светна. Ние я видяхме само веднъж — рече той на Дан, — но споменът ми е много ясен. Как викаше и искаше да вземе Сет в онази кола. Сибил я блъсна и събори, а Фулиш лаеше, сякаш щеше да я разкъса на парчета. Променила се е, но не чак толкова много. Тя беше! Сигурен съм!
— Наистина не се е променила. — Сет отпусна ръце. — Не чак толкова.
— И какво, по дяволите, търси тук? — попита Уил. — Ти вече не си дете. Не може да се опита да те отвлече, така че да изнудва братята ти за откуп или нещо друго. А едва ли иска да сдобрите и да се съберете като майка и син. Тогава какъв е смисълът?
— Уил е малко бавен в мисленето — рече Дан, — особено когато става дума за нещата от тъмната страна на живота. Този път работата е в парите, нали, Сет? Става дума за пари. Нашият приятел е прочут художник, който се е изкачил до върха на славата и богатството. В каквато и дупка да е живяла на края на света, тя е научила за него. И сега се връща, за да получи малко от печалбата. Иска парче от баницата.
— Почти позна — промърмори Сет.
— Все още не мога да вдяна. — Уил оправи косата си с ръка. — Ти не й дължиш нищо! Тя не е направила нищо за теб.
— Плащах й години наред.
— Стига бе! Сет! Какви ги говориш?
— И ето, че тя отново изплува на повърхността. Давах й пари, за да се махне. Знам, че е глупаво, но не виждах какво друго мога да направя, за да й попреча да тормози семейството ми. Те си имат своя бизнес, децата им са пораснали. Не искам тя да ги измъчва и да обърква живота им.
— Те не знаят ли? — попита Уил.
— Не, никога не им казах. — Беше скрил всичко дълбоко в себе си и се бе опитал да го заключи. — Преди няколко месеца тя ме откри в Рим. Тогава реших, че няма никакъв смисъл да живея на три хиляди мили от дома си и да се крия, след като успя да ме намери и там. Исках да се върна. Преди седмица ми се обади тук. Отново й платих. Обикновено между появите й минава повече време. Около година, понякога дори две. Мислех, че съм се откупил за малко и ще ме остави на спокойствие. Но отиването й в магазина на Дру едва ли е било, защото е искала да си купи маргаритки.
— Какво искаш от нас да направим — попита Дан.
— Нищо. Не можете да сторите нищо. Просто запазете тайната, докато измисля как да постъпя. Впрочем, аз също ще изчакам. Искам да видя каква ще бъде следващата й стъпка.
Но Сет не можеше да стои със скръстени ръце и да чака просто така. Прекара часове наред, обикаляйки хотели и мотели, за да я търси, без да знае какво ще направи, когато я намери.
Започна търсенето, подтикван повече от ярост, отколкото действайки според някакъв план. Мислеше само, че трябва да я отдалечи, да я спре на всяка цена, каквото и да му струва. Но докато обикаляше от хотел на хотел, гневът започна да охладнява. Започна да мисли така, както мислеше Глория. Студенокръвно, трезво и без емоции.
Ако тя знаеше, че Дру означава нещо за него, щеше да я използва. Като инструмент, оръжие или жертва. Най-вероятно и като трите. Значи, когато я откриеше, трябваше да обрисува връзката си с Дру като нещо обикновено, нищо не означаващо, дори безчувствено.
Единственото на този свят, което Глория знаеше, разбираше и дори уважаваше, бе използването на другите хора. Да използва някого за своите цели, според нея бе съвсем правилно.
Следователно докато тя мислеше, че той използва Дру само за секс и да му позира, Дру щеше да бъде в безопасност.