Тогава поне един човек, който означаваше много за него, щеше да бъде предпазен от мръсотията на Глория.
Беше изминал повече от четиридесет мили извън Сейнт Крис, преди да открие този отговор.
Поредният мотел имаше басейн, кабелна телевизия и семейни апартаменти. Момичето на рецепцията беше младо и доста наперено, поради което реши, че е било наето за през лятото.
Подпря се на бюрото и я заговори приятелски.
— Здрасти, как върви?
— Добре, благодаря. Ще отседнете ли?
— Не, само търся една приятелка. Глория Делоутър.
— Делоутър. Един момент, моля. — Момичето започна да търси в компютъра, като прехапа долната си устна. — Бихте ли ми казали името по букви?
— Разбира се.
След като той го направи, тя потърси отново и го погледна с извинителна усмивка.
— Съжалявам. Нямаме регистрирана Делоутър.
— Хм. Знаете ли, тя може да се е регистрирала под името Хароу. Често използва това име в бизнеса си.
— Глория Хароу? — Тя отново провери и се усмихна. — Да, но госпожица Хароу напусна мотела.
— Напусна ли? Кога? — Сет се стегна, като се помъчи да запази гласа си спокоен.
— Тази сутрин. Лично аз я отписах.
— Ама че лош късмет! Руса? Слаба? Горе-долу толкова висока — показа той с ръка.
— Да, точно така.
— По дяволите! Сигурно съм объркал датата на срещата ни. Благодаря все пак. — Той тръгна да излиза, но се сети и се върна. — Не спомена ли дали ще ходи в Сейнт Кристофър?
— Не. Напротив, струва ми се, че тръгна в друга посока. За Бога, надявам се, че всичко е наред?
— Просто малко объркване — рече той с облекчение. — Благодаря.
Непрекъснато си повтаряше, че си е отишла. Взе от него десет хиляди долара и се махна. Наистина, беше проверила Дру и това бе обезпокоително, но Сет се успокояваше, че след като се е запознала с нея, сигурно е видяла, че помежду им не може да има сериозна връзка, която евентуално да използва за гнусните си цели.
Всъщност истината бе, че той самият не знаеше каква точно е връзката му с Дру.
Тя не беше от онези, които носят сърцето си на ръкава. Нито където и да е другаде на лесно място. И не беше ли точно нейната сдържаност една от причините, поради които толкова я харесваше и й се възхищаваше?
Ето че в края на краищата се бе получило — интересът му и привличането се бяха смесили в нещо много по-силно.
Сега вече той искаше повече.
Единият от начините, които му помагаха да вникне в хората бе, като ги рисуваше.
Сет знаеше, че Дру едва ли щеше да се съгласи да му позира отново срещу картина — особено в онази поза, която той имаше в ума си. Но подреди студиото си в неделя така, сякаш бе получил ентусиазираното й обещание.
— Защо просто не ми продадеш картината си за пари?
— Защото не ми трябват пари. — Леглото бе застлано с чаршафите, които бе взел от Фил, след като внимателно бе разгледал спалното бельо на брат си.
Тъканта беше мека и падаше красиво. А цветът бе нюанс на нежното сияние на орлови нокти, което щеше идеално да хармонира с яркочервеното на листенцата от рози и на деликатната белота на кожата на Дру.
Сет искаше богата палитра от тонове и настроения — топли, палещи и студени, защото самата Дру беше такава.
— Но нали затова продаваш картините си? — попита тя, като се зави плътно с халата си чак до шията и погледна към леглото. — За да получаваш пари.
— Аз не рисувам за пари. Оставил съм на агента си да се занимава с това. Парите са вторичен, макар и приятен продукт.
— Аз пък не съм модел.
— Аз и не искам да използвам модели. — Недоволен, той местеше и буташе леглото, докато промени ъгъла спрямо прозорците. — Професионалните модели ще ти изнесат цяла лекция за това как да ги нарисуваш. Знаят повече и от мен. Повече ми харесва да използвам обикновени хора. Освен това за картината, която искам да направя, не мога да използвам никой друг, освен теб.
— Защо?
— Защото си ти.
Тя подсвирна, когато той отвори първата торбичка с листенца.
— И какво означава това, което казваш?
— Виждам само теб в тази картина. — Сет разпръсна листенцата върху чаршафа. — Просто се отпусни и остави на мен.
— Не мога да се отпусна, след като ще лежа гола върху леглото и ти ще ме гледаш.
— Можеш, сигурен съм. — Той добави още листенца, отстъпи и огледа резултата.
— Само преди няколко часа правихме любов на това легло.
— Точно така. — Сет я погледна и се усмихна. — Ще ти помогне, ако мислиш за това, докато работя. Мисли си за мен.
— О, ти да не би да прави секс с мен само за да ме доведеш до подходящото настроение?
— Не. Правих секс с теб, защото не мога да ти се наситя. Но настроението също е вторичен продукт от това действие, при това приятен.