— Направо може да ти поникне козина – засмя се Сойер.
— О, забравих, че на теб ти е нужна и луна.
— Много смешно! – Тя взе палачинката на Аника, напъха я в устата си и промърмори „добра е”, докато дъвчеше.
— Дай ми петнайсет минути и ще видиш на какво още съм способна.
Саша занесе чиниите навън, върна се за чашите и получи целувка от Бран. Когато отново излезе, Аника вече се бе заловила за работа.
Наредила беше чиниите в полукръг около куличка от празни саксии. От най-горната излизаха салфетки в ярки цветове, нагънати като хармоника и имитиращи водопад. В основата на цветовете и листата няколко красиви камъка образуваха езерце.
— Това е водопад-дъга – предположи Саша.
— Да! А водата напоява малката градинка. Всъщност водата „цъфти”, така че можеш да плуваш в цветята.
— Красива мисъл.
— Мястото е красиво. Тук не може да достигне мрак. Добре е да има място, където не може да достигне мрак.
Тя погледна към гривните, обгърнали китките й – магията, която Бран бе създал за нея. – Място, където никой не трябва да се бие.
— Ние ще изтласкаме мрака на далеч, Ани. Дори да успеем да направим само това, пак ще е от значение.
— Да, важно е. Приятелите са важни. Ние, приятелите, можем да си направим една хубава закуска в първия ден от търсенето на Водната звезда.
С водопад-дъга.
По време на закуската говореха за практични неща. За Капри и морето. Разпределяха си домакинските задължения.
— Тук не сме изолирани от останалите – отбеляза Бран.
— Нужна ни е някаква история за прикритие. Приятели на почивка?
— Да кажем, работна почивка за мен. – Райли загреба от яйцата. – Винаги е по-добре да се придържаш към истината. Аз съм археолог, правя дисертация, проучвания. Така че въпросите, които е възможно да задавам, ще имат обяснение. Италианският ми е по-добър от гръцкия и ще можем да се разбираме. Някой друг говори ли го?
—Ioparloitalianomoltobene.* –Дойл захапа една палачинка.
[* Говоря италиански много добре (ит.). – Б.пр.]
Веждите на Райли се повдигнаха.
— Виж ти!
—Si.Имах предостатъчно време да уча езици.
— Това ще ни е от полза, ако ни потрябва още един преводач. Ще звънна тук-там да задвижа нещата. Ще са ни нужни лодка и екипи за гмуркане.
— Ти ще сключиш сделката – предложи Сойер. – Бива те.
— Една от силните ми страни.
— Няма да е зле да имаме подръка кола или ван – каза Бран. – Ако се наложи да отидем по-навътре в сушата.
— Ще видя какво мога да направя.
— По-добре да държа мотоциклета си вътре и да го вадя само при нужда. Ще направя тренировъчна площадка в горичката. Дърветата са добро прикритие – започна да размишлява на глас Дойл. – Наоколо има доста хълмове за изкачване.
— Обичам да се разхождам. – Аника изяде последната хапка от залятата с мед праскова. – Може ли да се разходим до плажа?
— По-късно – отвърна Бран. – Имам да свърша някои неща, ако Сойер помогне на Дойл да организира тренировъчната площадка.
— Разбира се.
— Аника, ще ми помогнеш ли, докато Саша и Райли почистват тук? Трябва да попълним запасите си от лекарства. Ти ще се заемеш с обажданията – обърна се Бран към Райли, – твоите „магии”.
— Трябва да прегледаме картата на района – напомни Дойл. – И да си изработим стратегия.
— Съгласен. Ще изготвиш ли графика на домашните задължения, Саша?
— Веднага щом почистим кухнята.
— Добре, съотборници… – Райли плесна с ръце. – …да се залавяме за работа.
Аника обичаше да работи с Бран не само заради търпението му, а и заради очарованието на магиите му. Тя нямаше опит като магьосница, но по време на престоя им в Корфу той й бе показал как да стрива листа и венчелистчета, как да отмерва дозите.
Бран беше добър и в правенето на оръжия – като отварите от светлина и сила, които бяха разгромили Нереза и зверовете й на Корфу. Можеше да призове светкавиците и ги използваше така ловко, както други използваха пистолет, лък или меч. Тя беше видяла на какво е способен и вярваше, че неговата мощ е по-голяма от тази на всеки магьосник, когото познаваше. Дори по-голяма от тази на морската вещица.
Но той отделяше доста време и за начините на лечение. Макар да знаеше, че на някои им прилошава при вида на рани и кръв, Аника не се боеше. И изпита гордост, когато Бран й каза, че има талант да лекува.
Тя нямаше желание да е воин, макар да приемаше войната. Нейните оръжия бяха бързината и гъвкавостта – във водата и извън нея. И гривните, които изстрелваха сила или я блокираха.