— Не, но не мога, когато той пътува. Сойер е силен, Ани, и умен. Отдалечил я е от нас.
— Успя да я изненада – добави Дойл. – Хвана я неподготвена. Това хлапе има топки от стомана. Ще се справи. Ще се върне при нас.
— Ще живеем на острова. – Докато Аника го изричаше, подобно на молитва, по бузите й се затъркаляха сълзи. – Ще построи къща, а аз ще остана в морето. Ще плуваме заедно.
— Знам. – Чувствайки усилието на Аника да сдържа отчаянието си, Саша коленичи до нея и я прегърна заедно с вълка. – Звучи прекрасно. Всички ще ви идваме на гости, ще плуваме с вас.
— Той ще се върне при мен! – Аника си пое дълбоко дъх, вирна глава. – Както преди! Ще се върне при мен!
Любимият й падна в краката й.
— Сойер, Сойер! – Тя се отпусна върху него, обсипа лицето му с целувки. – Ти си ранен!
— Не е толкова зле. – Той също я целуна и изпъшка от болка, докато се изправяше на колене. – Всъщност е доста зле – призна. – Едва прекъснах връзката с нея. Тя е дяволски силна. Не знам къде я изхвърлих, нито колко време ще мине, докато се окопити, но трябва да изчезваме оттук.
— Изстискала те е, братко.
— Не съм толкова слаб! – изстреля той, но прие ръката на Дойл, за да се изправи на крака.
— Аз вярвах в теб! – Аника хвана окървавената му ръка, притисна я към бузата си.
— Чувствах го. Продължавай все така.
— Имаш координатите, нали?
Той кимна към Бран, потупа се по слепоочието.
— Зададени са. Но малко енергийна помощ ще ми дойде добре.
— Имаш я.
— Да не забравиш мотоциклета ми – напомни му Дойл.
— Няма. – Сойер погледна Райли. – За първи път ще пътувам с ликан. – Ухили се, когато тя изръмжа глухо. – Окей, банда, втората звезда вдясно и направо до сутринта*.
[* Цитат от романа за деца „Питър Пан” на английския писател Джеймс Матю Бари. – Б.пр.]
— Обичам те, Сойер Кинг!
— Продължавай все така! – Той притисна устни към устните на Аника, наум събра по-близо приятелите си, понесли тежка битка.
С ръцете на Аника, обвити около него, ги поведе – натам, където двете звезди светеха кротко, а третата чакаше да засияе отново.
Майката на лъжите се търкаляше през времето и пространството. Край нея фучеше буря от вятър и звуци. Прелитаха светове, драскаха я с ръбовете си, докато пропадаше през тях.
Докато кървеше – кървеше! – силата се отцеждаше от нея капка по капка. Тя улови юздите на яростта в разранените си ръце, събра всичко, което беше, което имаше.
Най-сетне успя.
Спусна се през световете като ледена комета и земята потрепери, когато падна на пода в пещерата, до сребърните стъпала, които бе сътворила.
Усети вкуса на собствената си кръв в устата, преглътна, но нямаше сили да се изправи. Затова остана да лежи в обятията на болката.
Смътно чу потракването на нокти по камък.
— Кралице моя, богиньо моя, любов моя!
Ръце, покрити с люспи, повдигнаха главата й, загалиха я, докато звярът, който тя бе създала от мъжа, напяваше гърлено.
— Ще ги убия всичките – обеща й той. – Ще ти помогна да се излекуваш, да станеш силна. Пий. – Допря бокал до устните й. – Пий и си почивай, лекувай се.
Тя отпи, но няколкото капки от кръвта на ясновидката едва докоснаха болката, успяха да разсеят съвсем малко от мъглата в главата й.
Но Нереза успя да види, отразен многократно в полираните камъни на залата, звяра, който я беше прегърнал. Видя, че одеждите й са раздърпани, парцаливи, обгорени. Видя втора бяла нишка, прокрадваща се в косата й.
Бръчките около устата й се бяха врязали по-дълбоко.
В очите й заблестя отмъстителна лудост.
Тя й даде сили.
— Ти ще спиш. Аз ще те храня, ще се грижа за теб, ще промивам раните ти. Ти ще се излекуваш, кралице моя, и аз ще отмъстя за теб.
Вътре в болката й, в яростта й прошава нещо, което би могло да мине за благодарност. После, докато звярът я отнасяше към спалнята й, тя заспа и потъна в кървави сънища.
Nora Roberts – Bay of sighs (2016)
Нора Робъртс – Заливът на въздишките
Книга втора от трилогията „Пазителите“
Американска, първо издание
Превод: Маргарита Месроб Дограмаджян (2016)
Корица: Мариана Кръстева Станкова (2016)
Редактор: Ивелина Волтова
Коректори: Петя Мешкова, Нина Славова
Комп. обработка: Ана Цанкова
Издател: ИК „Хермес” (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране: MiroD54 (2017)
Редакция: Bonbon4e (2017)