— Но си го виждала и преди, нали? – попита я Сойер. – Капри?
— От морето. И от долу, където има сини пещери, дълбоко море и костите на кораби, плавали в него много отдавна. Има цветя! – Тя протегна ръка и докосна венчелистчетата на цветята, които преливаха от големи ярки саксии.
— Нека аз да ги поливам и да се грижа за тях. Нека да е мое задължение.
— Дадено. Това е мястото. – С доволно кимане Райли подпря ръце на бедрата си. – Още веднъж браво, Сойер!
— Трябва да го претърсим, за всеки случай. – Бран стоеше на терасата, тъмните му напрегнати очи оглеждаха небето.
Нереза често идваше от небето.
— Ще прибавя защита към алармената система, защото е от по-обикновените – продължи той. – Причинихме й болка и едва ли ще има достатъчно сили да ни нападне отново тази нощ, ако въобще успее да ни открие. Но всички ще спим по-спокойно, ако сме предпазени от слой магия.
— Да се разделим. – С меч, пъхнат в ножницата, и коса, падаща безредно върху красивото му строго лице, Дойл кимна в знак на съгласие. – Да огледаме мястото и да се уверим, че е чисто и безопасно.
— Тук долу трябва да има две спални, още четири горе и обща дневна. Вилата не е голяма и луксозна като онази в Корфу и няма да имаме просторна градина.
— Нито Аполон – вметна Аника.
— Да. – Райли се усмихна. – Това куче ми липсва. Но вилата е удобна и локацията й е добра. Аз ще огледам горе.
— Просто искаш първа да си избереш спалня.
Райли се усмихна широко на Саша, после се намръщи.
— Добре ли си, Саша? Бледа си.
— Боли ме главата. Обикновено главоболие – повтори тя, когато всички очи се обърнаха към нея. – Вече не се опитвам да блокирам виденията. Просто денят беше много дълъг.
— И още как! – Бран я притегли към себе си, прошепна нещо в ухото й и тя се усмихна и кимна. – Ние също ще огледаме горе – обяви той и двамата със Саша изчезнаха.
— Не е честно! Ще използват магия! – Райли хукна нагоре по стълбите.
— Трима горе, оставаме трима долу. Да огледаме този етаж. Аз предпочитам да се настаня тук – каза Дойл, докато се оглеждаше. – По-лесен достъп до околността.
— Значи ти и аз сме долу – реши Сойер, което разочарова Аника. – По-близо до кухнята и храната. Да видим с какво разполагаме.
Двете спални бяха една до друга. Не толкова големи като онези, които бяха оставили в Корфу, но с хубави легла и красив изглед.
— Става – заяви Дойл.
— Става – съгласи се Сойер, след като отвори друга врата към баня с душ.
Вратата се прибираше навътре, което толкова очарова Аника, че тя започна да я отваря и затваря. Направи го няколко пъти, докато Сойер не я издърпа оттам.
Намериха още една стая – с нещо, което Сойер нарече „бар”, голям телевизор на стената (тяобожавашетелевизията) и дълга маса с топки в различен цвят, подредени в триъгълник на зелена повърхност.
Аника прокара ръка по нея.
— Не е трева.
— Филц – обясни й Сойер. – Това е маса за билярд – вид игра. Пробвал ли си? – попита той Дойл.
— Че кой мъж, живял няколко века, не е играл билярд?
— Аз съм живял само няколко десетилетия, но съм си отиграл.
Имаше и тоалетна с мивка, после бяха кухнята с трапезарията. Аника веднага разбра, че Сойер е доволен.
Той я огледа. Високо, стегнато тяло, което се движеше така, сякаш не бърза за никъде. Пръстите й копнееха да се заровят в тази негова тъмно златиста коса, изсветляла от слънцето и разрошена от вятъра по време на пътуването. А очите му – сиви като морето, когато го огряват първите сребристи лъчи на зората – я накараха да въздъхне.
— Италианците умеят да готвят. И да се хранят. Това тук е страхотно!
Тя вече знаеше доста за готвенето, дори се беше научила да прави няколко ястия, затова веднага разпозна голямата печка с многото горелки и фурната за печене на месо и сладкиши. Големият кухненски остров разполагаше със собствена мивка, което я очарова, а под един от прозорците имаше и втора – по-широка.
Сойер отвори кутията, която изстудяваше храната – „хладилник”, припомни си тя.
— Вече е зареден. Райли няма грешка. Бира?
— С удоволствие! – ухили се Дойл.
— Ани?
— Не обичам много бирата. Има ли нещо друго?
— Да, твоите безалкохолни. Има и плодов сок. Чакай малко. – Той посочи към стойка с бутилки. – Вино.
— Обичам вино!
— Значи си уредена. – Той избра бутилка, подаде бира на Дойл, взе и за себе си, после пристъпи към една врата. – Килер, също зареден. Имаме си всичко, от което се нуждаем!
Започна да отваря чекмеджетата, докато намери инструмента, с който да отвори виното. Тирбушон – ама че странна дума!
— Не знам за другите, но аз умирам от глад! Това дълго преместване направо ме изтощи.