— И аз бих хапнал – реши Дойл.
— Ей сега ще спретна нещо. Райли беше права – Саша изглежда бледа. Ще хапнем, пийнем и разпуснем.
— Действай тогава. Аз ще проверя наоколо. – С меч в ножницата, все още преметната на гърба му, Дойл излезе през широката стъклена врата.
— Мога да ти помогна в приготвянето на храната.
— Не искаш ли да си избереш спалня?
— Обичам да помагам в кухнята. – „Най-вече на теб”, помисли си тя.
— Добре, ще изберем нещо бързо и лесно. Паста с масло и билки. Имаме също… да, домати и моцарела. – Той извади сиренето от хладилника, подаде й домат от купата на плота. – Вече знаеш как да ги нарежеш, нали?
— Да, научих се да режа много добре.
— Първо ги нарязваш, после намираш голяма чиния или плато. – Той разпери ръце, за да й покаже размера.
Имаше силни ръце, но ги използваше деликатно. Аника си помисли, че деликатността е своего рода сила.
— И нареждаш сиренето върху домата – продължи той. – Поръсваш ги с този зехтин. – Постави една бутилка на плота.
— Поръсването е като дъжд, но съвсем лек.
— Точно така. После взимаш това. – Той отиде до перваза на прозореца, където имаше няколко саксии, и отчупи едно клонче с листа. – Босилек.
— Помня го. Придава аромат.
— Да. Нарязваш го на ситно, поръсваш го върху всичко, смилаш малко черен пипер и си готова.
— И съм готова?
— Означава, че си го направила – обясни той.
— Ще съм готова за теб.
Доволна, тя сплете дългата си до кръста черна коса в плитка и я преметна на гърба. Залови се за работа, докато Сойер поставяше тенджера с вода на печката, след което й наля вино и отпи от бирата си.
Харесваха й спокойните мигове с него и се беше научила да им се наслаждава. Щеше да има още битки – тя го знаеше, приемаше го. Щеше да има още болка. Приемаше и това. Но й бе даден дар. Краката, които й позволяваха да се движи на сушата, макар и не за дълго. Приятелите, които бяха по-ценни от злато. Целта, която беше неин завет и дълг.
И най-вече Сойер, когото обичаше, преди той дори да знае за съществуването й.
— Мечтаеш ли си за разни неща, Сойер?
— Какво? – Разсеян, той я погледна, докато търсеше гевгир. – Да. Разбира се, кой не го прави?
— Мечтаеш ли си за това, което ще е, когато сме изпълнили дълга си, когато намерим и трите звезди? Когато са защитени от Нереза? Когато няма да има повече битки?
— Трудно е да видиш толкова далеч в бъдещето, при положение че сме още по средата. Но, да, мисля си за това.
— Какво искаш най-много, когато всичко свърши?
— Не знам. От толкова време е част от живота ми – търсенето, да не кажа битките.
Ала той спря и се замисли. Тя си каза, че вниманието, което обърна на думите й, също е сила.
— Може би и на шестима ни ще е достатъчно, след като сме изпълнили мисията си, да поседнем на някой топъл плаж, да погледнем нагоре и да ги видим. Да видим Трите звезди там, където им е мястото. И да знаем, че ние сме причината за това. Ето ти една голяма красива мечта.
— Не мечтаеш ли за богатство и дълъг живот? – Тя плъзна поглед към него. – Или за жена?
— Ако можех да потъркам някоя вълшебна лампа, бих бил идиот да не си пожелая всичко това. – Той помълча за миг, зарови пръсти в косата си. – Но приятелите, които са се били с мен, и един топъл плаж ще са ми достатъчни. Прибави бутилка изстудена бира и звучи идеално.
Тя понечи да заговори, но Дойл се върна през стъклената врата.
Въпреки че бе висок и мускулест, той се движеше с лекота.
— Тук няма същото пространство за тренировки както в Гърция, но има лимонова горичка, която можем да използваме, а и мястото е по-закътано, отколкото си мислех. Макар че Бран ще се погрижи да го обезопаси допълнително. Има и зеленчукова градина – по-малка е от онази във вилата. И саксии с билки и домати на терасата. Голяма маса за ядене с лозница над нея. Сенчесто е, но е възможно пчелите да се окажат проблем. Имаме си и басейн.
— О!
— Е, и той е по-малък от онзи в Корфу. В дъното на двора е, сигурно затова са засадили дървета по края му. Не са искали да се вижда. Имаш ли предпочитания за спалня?
— Не. Избери си, която искаш.
— Добре. Отивам да си прибера багажа.
Щом той излезе, дойде Райли.
— Направо ми четете мислите! – Тя приближи и прегърна Аника през кръста. – Умирам от глад. Какво ще ядем?
— Сойер приготвя паста, а аз правя салатата от сирене и домати със зехтин и билки. Ще хапнем, пийнем и разпуснем.
— Съгласна!
— Твоят „приятел на приятел” е заредил кухнята – каза Сойер на Райли.
— Да, задължени сме му. Бира или вино? – За да си помогне в избора, тя отпи по глътка от бутилката на Сойер и чашата на Аника. – Трудно ми е да реша. Но ще ядем паста, така че избирам вино. Бран и Саша са ме изпреварили и са заели голямата спалня – но пък те са двама, така е честно.