Выбрать главу

— Направих страхотна снимка на онзи „Боинг 777“. — Татко ми показа дигиталния дисплей на фотоапарата.

— Това не е 777, а 747SP — поправих го аз.

Обичах да рисувам и скицирах носовете на самолети. Спрях да се оплаквам, когато татко предложеше да прекараме съботата край летището. Летяхме ли да се видим с роднини, не се интересувах какъв филм ще пуснат или какво ще ни предложат за ядене. Притисках нос в прозореца и гледах как предкрилките се движат нагоре-надолу, докато самолетът се поклащаше нежно. Обожавах всичко това.

Стомахът ми се свива неприятно и ме изпълва страх, докато се качваме на борда на полет 79. Вратата към пилотската кабина е отворена. Четиримата пилоти са натъпкани в нея, докато се приготвят да отлетят, и по врата ми полазват тръпки.

Ерик забелязва това.

— Да не ти е студено? Може би е заради климатика — винаги го усилват много.

— Не, добре ми е. Просто ме побиха тръпки. — Потрепервам отново. Иска ми се да бях отговорила нещо друго. Заемам се с рутинната проверка. Правила съм я много пъти, но днес ми се струва някак различна. Налягане. Уплътнения. Кислородни маски. Пожарогасител. Противогаз, комплект за оцеляване… Всяко едно нещо е от изключителна важност. То е разликата между живота и смъртта.

— Вземи се в ръце, Холбрук — измърморвам си под носа. Отнасям стек с тоник от бизнес класа до салона и помагам със зареждането на бара. Самолетът е произведен по поръчка с идеята да е по-удобен за пасажерите си по време на такъв дълъг полет. Отпред има кухня — между пилотската и пътническата кабина, — две тоалетни и стълби до стаята за отдих, която е скрита зад една врата. Първа е бизнес класа, последвана от салон и бар — разделени със завеса от останалата част от самолета — и още две тоалетни. Икономична класа е разделена на две половини със „зона за раздвижване“ между тях и още тоалетни отзад. Самолетът събира общо триста петдесет и трима пасажери — всичките ще дишат един и същ въздух от мига, в който вратите бъдат затворени в Лондон, и докато не бъдат отворени в Сидни.

Пътниците от бизнес класа се качват първи и още стъпили на борда, насочват погледи в бара и в леглата, докато ние проверяваме билетите им и вземаме палтата им, за да ги закачим в гардероба до кухнята. Присъствието на екипаж на самолета е съществено, тъй като шестнайсетимата посрещаме пасажерите си. Половината ще се оттеглят към леглата, след като излетим, като ще останем Ерик, Кармел и аз в бизнес класа, Хасан на бара и четирима в икономична класа. Тъй като сега всички сме в пътническата кабина, се усеща едно напрежение. Двайсет часа. Къде другаде подобен брой непознати биха прекарали толкова дълго време заключени заедно? Предполагам, че в затвора. Тази мисъл ме изнервя.

На пасажерите в бизнес класа се предлага шампанско. Един мъж изпива своето, все едно е шот с водка, и намига на Кармел да му донесе втора чаша.

Двайсет часа.

Размирниците си личат още отначало. Има нещо в тях, както и в поведението им, което казва: Аз съм по-добър от вас. Затова ще ви вгорча живота. Невинаги пияниците са тези, които създават проблеми (макар че безплатното шампанско не помага особено за държанието им), а и този тип няма лошо излъчване. Ще видим.

— Дами и господа, добре дошли на борда на полет 79 от Лондон за Сидни. — Като старши член на екипажа на мен се пада привилегията да говоря пред пасажерите. Нищо в речта ми не подсказва, че днешният ден е специален, но въпреки това се усеща приповдигнатият дух. — Моля изключете всички мобилни телефони и портативни електронни устройства при излитането.

Тръгвам по пътеката в пътническата кабина и забелязвам голяма чанта в краката на жена с дълга бяла коса, облечена в зелен пуловер.

— Желаете ли да прибера багажа ви в багажното отделение горе?

— Трябва да е при мен.

— Опасявам се, че ако нещо не се побере под седалката, трябва да бъде качено в багажното отделение горе.

Жената вдига чантата и я прегръща, все едно съм я заплашила да ѝ я отнема със сила.

— Всичките ми неща са вътре.

Опитвам се да не въздъхна.

— Съжалявам, но чантата ви не може да остане там.

За секунда погледите ни се срещат, всяка от нас е твърдо решена да спечели този спор, след което тя изпуска едно разгневено тцъ и започва да вади съдържанието на чантата си и да нарежда пуловери, книги и торбички с козметика в многото отделения за различни предмети около седалката си. Казвам си, че трябва да проверя мястото ѝ при кацане, в случай че забрави нещо. След като приключва и се настанява отново, сърдитото ѝ изражение се изпарява. Тя насочва вниманието си през прозореца и в чашата си с шампанско.