Ние помогнахме това да се случи, повтарям си го в най-трудните си моменти.
Казвам ти го и сега. Ние помогнахме това да се случи. Това е силата на протестирането. Не си мисли, че не можеш да донесеш промяна, че не можеш да промениш света; да го направиш по-добро място. Децата на твоите деца разчитат на теб.
Както и да е, време е за нов подход. Протестите се промениха, откакто майка ми ме заведе в Грийнъм Комън, законите се промениха, както и технологиите. Сега можем да сме по-умни. По-тихи. По-силни.
През изминалите няколко години от мисията ни забелязах голяма промяна в настроенията относно климатичните промени. Вероятно ти също ги забелязваш. Вестниците говорят повече за тях, излъчват се повече документални филми и повече звезди подкрепят каузата. Приливът идва и сега е моментът да яхнем вълната.
Ала не ще го направя аз.
Запазените марки са всичко в този свят на консуматорство и социални мрежи, а аз никога не съм целял да заемам централно място. Нуждаем се от някой млад и страстен, чиято чистота блести толкова ярко, че целият свят да я види.
Някой като теб.
Знам, че си готова за това. Чу моята страна на историята и разбираш какви са проблемите. Осъзнаваш, че е важна каузата, а не хората.
Изглежда страшно, знам. Но аз ще съм там, зад кулисите. Ще ти помогна да си пишеш речите и да се подготвяш за срещите. Ще те науча как да очароваш хората с енергията и невинността си, докато не повярват на всяка твоя дума. Ще бъда зад теб, но ти ще получаваш признанието. Целият свят ще те познава, ще накараш държавите да те слушат, защото ще си гласът на разума. Гласът на бъдещето.
Считай това като чиракуване засега. Аз ще говоря, а ти ще слушаш и в същото време ще печелиш сърца, така че когато настъпи моментът, хората ще те последват навсякъде, ще тръгнат натам, накъдето решиш да ги поведеш. Ще ти покажа как.
Родителите ти?
О, София, те не са твои родители. Те са просто необходимост. Те са като учителите ти в училище. Тяхната работа е да се грижат за теб. Нищо повече. Адам и Мина искаха дете, което и да е… Не са те избрали конкретно. Както направих аз.
Да. Точно така. Аз те избрах.
Реших да ти разкажа всичко това, докато другите бяха в съдебната зала.
Защо?
Защото виждам потенциала ти. Защото заедно ще променим света и знам, че си достатъчно силна не само да донесеш тези промени, но също така да се справиш с кръвопролитията по пътя. Избрах те за свой заместник — ти ще си бъдещето на моята кампания.
Избрах теб. Какво мислиш?
Добро момиче. Вземаш правилното решение.
Гледат ни… трябва да вървя. Не им казвай какво сме си говорили, чу ли? Това ще е нашата малка тайна. Просто си стой мирно и кротко и не обелвай дума. Бъди онази, която искат да си. Засега.
Ще ти кажа, когато моментът настъпи.
Епилог
София
Смазана съм между мама и татко в таксито. Чувствам се като мрежа в средата на тенис корт. Думите отскачат като топка от мама към татко, от мама към татко. Отново и отново.
Влизат през едното ухо и излизат през другото.
Така казват хората, когато не слушаш или не разбираш нещо. Влиза през едното ухо и излиза през другото. Все едно е вода, която изтича през тях.
Възрастните смятат, че думите им влизат през едното ми ухо и излизат през другото. Мислят си, че като съм малка, не чувам какво казват; че не ги разбирам. Един ден слушах разговор между татко и Дерек. Дерек каза: Има нещо нередно в него, а татко отговори: Мина не дава да се каже лоша дума по негов адрес. Веднага млъкнаха, когато ме видяха. Дерек започна: Мислиш ли, че…, а татко отвърна: Не се тревожи, влиза през едното ухо и излиза през другото.
Не беше така.
Говореха за Роуън.
Не съм глупава. Слушам много внимателно. Слушам през цялото време и когато не разбера нещо, се опитвам да открия какво означава. Предимно питам мама и татко, но понякога… понякога питам Роуън.
Роуън не смята, че съм прекалено малка, за да разбирам. Той ми обяснява за климатичните промени, защо министър-председателят не е добър и защо се случват лоши неща като воденето на войни. Много възрастни използват различен глас, когато говорят с деца, но Роуън не го прави. Ти си умно момиче, казва ми той, не искам да се държа покровителствено.
Не знам дали съм умна. Просто се интересувам от много неща. Откривам ги и после мозъкът ми ги запомня. Преди Бека да ни заключи в мазето, татко казваше, че иска да изпечем сладки заедно, а Бека ми сподели, че могат да се направят бисквити с глухарчета. Съществуват безброй сайтове за готвене, бяха точните ѝ думи.