— Господин Съдия — каза най-после той. — Аз категорично оспорвам твърдението Ви. Няма улики и поводи за…
— Там е работата, че има — каза съдията. — Помислете добре и ще видите, че има. Има улики за саботаж в плана за продължение на човешкия живот. Аз мога да ви цитирам…
Фрост разклати глава.
— Не е необходимо, макар че аз самият не съм чувал такива неща. Но дори и да е така, това не е измяна от моя страна. Аз съм работил и работя за същия този план. Работил съм и работя за Вечния Център…
— При съденето под въздействие на наркотика — каза съдията — Вие признахте, че по Ваше собствено усмотрение сте използвали положението си и сте подстрекавали разни издатели да компрометират и пречат на този план.
— Това е лъжа! — протестира Фрост. — Не беше така.
Призрачната глава бавно и тъжно се заклати.
— Било е както си е било. Вие сам си го признахте. Сам Вие го засвидетелствахте. Предполагам, не бихте се дискредитирали с лъжи за самия Вас.
— Съд! — каза Фрост жлъчно. — Посред нощ. Съборен на улицата и домъкнат тук. Без предварителен арест, без адвокат. И както ми се струва, без възможност за обжалване.
— Познахте — каза съдията. — Обжалване няма да има. Според закона заключенията след един наркопроцес са окончателни и не подлежат на обжалване. В крайна сметка, това е най-справедливият начин на съдене. При него изчезват всички пречки и затруднения в процеса към справедливост.
— Справедливост!
— Мистър Фрост — каза съдията — бях доста търпелив към Вас поради доверения и уважаван пост, който заемахте и поради дългогодишната ви служба във Вечния Център. Дадох малко по-голяма свобода в забележките Ви. Позволих ви повече от изискванията и достойнството на този съд. Мога да ви уверя, че делото беше проведено както подобава — със средствата и по закона за един процес за измяна. Бяхте признат за виновен, присъдата беше произнесена и сега ще ви я прочета.
Една призрачна ръка се пресегна в тъмнината към някакъв джоб и извади оттам чифт очила, който сложи на призрачното лице. Изкуствената като че ли ръка взе едно тесте листа, които отчетливо изшумоляха.
— Даниел Фрост — започна да чете съдията, — след подобаващ законен процес Вие сте признат за виновен в измяна спрямо човечеството, като сте се опитали съзнателно и умишлено да попречите на административните функции и процеси, целящи установяване на безсмъртие не само за живите днес, но и за всички мъртви, които лежат замразени и чакат.
— Присъдата на този съд, съобразно наказателния кодекс е Вие, Даниел Фрост, да бъдете остракиран от човешкия род, да бъдете запретен…
— Не! — извика Фрост. — Не, това Вие не можете да направите с мен. Аз няма да…
— Пристав — ревна съдията.
Една ръка се протегна в тъмнината и пръстите й се забиха в рамото на Фрост.
— Млък! — процеди пристава през зъби. — И слушай какво ти говори Господин Съдията.
— … че ще бъдете запретен — продължи съдията — от сношение, контакти, общуване и всякакви връзки с представители на човешкия род и всеки индивид от този човешки род е запретен под страх от наказание да има сношение, общуване и връзки с Вас. Отнема се и се конфискува всичко, което притежавате, освен поради изискванията за благоприличие, дрехите които са на гърба Ви. Лишавате се също от всички права, освен основното — тялото ви да бъде замразено и съхранено съобразно законите и милостта на съда.
— Съгласно изискванията в тази присъда, за да могат хората ясно да ви разпознават като остракиран и да странят от Вас ще бъдете жигосан. На страните и челото ви ще бъде татуирана в червено буквата О.
Съдията остави листа и свали очилата си.
— Имам да добавя още нещо — каза той. — Като проява на милост и снизхождение татуирането беше извършено още когато бяхте под въздействието на наркотика. Това е много болезнена процедура, но настоящият съд не искаше и това не влиза в задълженията му — да увеличава агонията и униженията свръх неизбежните.
— И едно предупреждение. Съдът добре знае, че има начини за прикриване или гримиране на татуировките. Могат дори да бъдат премахнати. Под никакъв претекст и при никакви обстоятелства не се поддавайте на това коварно изкушение. Наказанието от това е лишаване от единственото ви право — замразяването и съхраняването на Вашето тяло.
Той отправи проницателен и зъл поглед към Фрост.
— Разбирате ли, сър? — запита той.
— Да, — промърмори Фрост, — разбирам.
Съдията посегна към чукчето и го стовари върху банката. Удара кухо изпълни почти празната зала.
— Делото приключи — каза той. — Пристав, придружете го до улицата и го захвърлете там — искам да кажа, освободете го.