— Но труда — простена Хестингс, — труда, който съм вложил в нея. Аз й посветих двайсет години. Представете си само какво значат двадесет години на търсене и изследвания. Целият си живот вложих в нея, повярвайте ми. Това е целият ми живот!
Картрайт спокойно отвърна:
— Вие, предполагам, вярвате в глупостите, които сте написали?
— Разбира се, че вярвам — изненада се Хестингс, — та вие не виждате ли, че всичко това е вярно. Аз съм проучил всичко. Подробните доказателства са налице и всеки може да ги види. Този план… това продължение… това… както искате го наречете, е най-голямата измама към човешкия род. Неговата цел никога не е била тази, която е официално заявена. Всъщност касае се за последна и отчаяна мярка за премахване на войните. Защото ако хората повярват, че телата им могат да се съхранят и по-късно успешно да се съживят, кой би отишъл на война? Кой ненормален би тръгнал да се бие? Кое правителство или нация би допуснало да се оплита във война? Защото жертвите на една война не биха могли да разчитат на съхранение на телата си. А дори и да останат някои годни за съхранение, не би съществувала техническа възможност. Може би тази цел оправдава средствата? Мисля, че нямаме право да заклеймяваме и отричаме това изнудване. Войните са били нещо ужасно. Ние, които вече повече от век не знаем що е война, трудно бихме могли да проумеем целият ужас от нея. Преди сто години хората са живели в страх от наближаващата голяма война, която заплашвала да помете цялата човешка култура, ако не и всичко тук на земята. И от тази гледна точка измамата може да се оправдае. Но така или иначе на хората трябва да се каже. Те трябва да бъдат…
Той внезапно спря и се загледа в Картрайт, който продължаваше да седи все така излегнат с ръце зад главата.
— Вие не вярвате на нищо от това, така ли?
Издателят протегна ръцете си напред, понамести се в креслото и се опря на бюрото.
— Харис — чистосърдечно започна той, — дали вярвам или не няма никакво значение. Работата ми не е да вярвам в книгите, които издавам. Аз вярвам в парите, които те ми носят. Ще ми се да издам вашата книга, защото съм сигурен, че ще бъде търсена.
— Но вие току-що казахте, че няма да я издадете.
Картрайт кимна с глава.
— Точно така. Не че няма да я издам, а не мога да я издам. Вечният Център няма да позволи това.
— Но те не биха могли да ви спрат.
— Да, законно не могат. Но те могат да притиснат и мене, и акционерите, и другите служители на компанията. И не забравяйте, че самият Център притежава част от капитала ни. Той притежава голямата част от деловия капитал на всичко по тая земя. Натискът, който биха упражнили, би бил невероятен. Както вече казах, ако я има издадена и пусната на пазара, никой не би могъл да ми каже нищо. Тогава гафът щеше да бъде на Фрост, а не мой. Главоболията щяха да бъдат за негова сметка. Щяха да го държат отговорен, че не ме е усетил навреме, а аз щях да бъда свободен от отговорност. Единственото, в което биха могли да ме упрекнат, е проява на лош вкус, липса на критерий може би, а това аз с лекота бих понесъл. Обаче при това положение…
Той безпомощно повдигна рамене.
— Бих могъл да опитам при други издатели.
— Защо не? Бихте могли — уклончиво отвърна Картрайт.
— Как да ви разбирам? Искате да кажете, че никой от тях не би се докоснал до нея?
— Да, дори от разстояние. Разчу се, че аз съм се опитал да подкупя Фрост. Не съм успял и Фрост вече го няма. Това е чул всеки издател в града. Носят се най-различни слухове.
— Но тя тогава изобщо няма да бъде публикувана!
— Боя се, че сте прав. Съветвам ви да си отидете в къщи, да седнете удобно в едно кресло и да се почувствате доволен, че сте открили нещо твърде голямо; нещо, до което никой не се осмелява дори да се докосне. Бъдете доволен, че вие сте единственият, който знае тайната и че сте бил достатъчно прозорлив да разкриете един заговор, който никой, абсолютно никой никога не е подозирал.
Хестингс проточи шия още по-напред.
— Думите ви звучат малко подигравателно — каза той — и това не ми харесва. Бъдете така любезен да ми кажете вашата версия.