— Не съм и помислил за такова нещо — каза Чапмън. — Представям си го добре, обаче.
— Не ми оставаше друго освен кофите за боклук. Повярвайте ми, трябва много ровене за да се намери нещо за ядене в кофа за отпадъци. Отначало е така, но когато огладнее порядъчно, човек свиква и става по-практичен. След ден-два ставаш нещо като специалист по отпадъците. Намираш и място за укритие, място за спане, а те не се намират лесно. Освен това трябва да ги сменяш. Не може дълго да се стои на едно и също място. Хората те забелязват, стават любопитни. Тук се позаседях повече от необходимото, защото това място е най-доброто, на което попаднах. Затова ме и намерихте. Ако бях го сменил, нямаше да ме откриете. Брадата ми расте, нямам бръснач, както знаете. Също и косата ми. Още малко и брадата ще скрие татуировките по страните ми, а като изтегля косата си напред ще закрия и челото си. Тогава може би ще се осмеля да се показвам навън и през деня. Все още няма да имам смелост да приказвам с някого, изобщо да общувам с хората, но поне не ще бъде необходимо да се крия толкова много. Хората може би ще ми се вглеждат, макар и не така усилено, защото странните фигури не са рядкост в този район. Аз страня от тях. Страх ме е! Човек трябва да си отваря очите. Добре да подбира начина и средствата в този вид живот.
Той млъкна и впери поглед в тъмнината към бялото петно до себе си — лицето на Чапмън.
— Прощавайте — каза той настойчиво — аз много приказвам. Огладнява се от това.
— Продължавайте — каза Чапмън. — Аз слушам. Ан ще иска да знае как сте.
— А, и това — каза Фрост. — Не искам тя да бъде замесена в тази работа. Кажете й да стои настрана. Няма да може да ми помогне, само ще си навреди. Кажете й да забрави за мен!
— Това тя няма да направи — отвърна му Чапмън. — Аз също. Вие бяхте единственият, който ми подаде ръка.
— Но аз не направих нищо за Вас. Не можех нищо да направя. Това беше нещо като задължение. Беше ми съвсем ясно тогава, че не мога да помогна.
— Господине — каза Чапмън — това няма никакво значение. Важното е, че независимо от възможностите, Вие сте проявили готовност. Това аз няма никога да забравя.
— Добре, добре тогава — направете ми тази услуга. И Вие и Ан стойте настрана от мен. Не се забърквайте с мен. Не искам да пострадате, защото ако продължавате да се ровите насам-натам, това непременно ще стане. Тук никой не може да помогне. Ако пък стане непоносимо, има начин.
— Не, аз няма да ви оставя да се откъсвате и съвсем да се изолирате — настойчиво продължи Чапмън. — Хайде да се договорим. Аз вече няма да се свързвам с Вас, но ако някога нещо ви потрябва, помощ, каквато и да е, нека си уговорим място, където ще ме търсите.
— За помощ няма да дойда — каза Фрост, — но ако то е за Вас… ако то ви кара да се чувствате по-добре…
— Ще останете тук в този район, нали?
— Съмнявам се. Но бих могъл винаги да намина насам.
— През три пресечки от тук има малка квартална библиотека с пейка пред нея.
— Мястото ми е познато — каза Фрост.
— Ще бъда там всяка вечер, между 9 и 10 да речем, в средите и съботите.
— О, това ще бъде голямо главоболие за Вас. Колко време ще трябва да идвате? Шест месеца? Година? Две години?
— Ами тогава хайде да се спазарим така — шест месеца. Ако не се появите в тези 6 месеца, значи че изобщо няма да дойдете.
— Ама Вие сте голям глупак — каза Фрост. — Аз няма да ви потърся. Нарочно няма да го направя. Не искам да ви замесвам. Освен това шест месеца е много време. След месец само аз ще трябва да се придвижа на юг. Не искам зимата да ме свари тук.
— Ан ви праща едно пакетче — каза Чапмън, променяйки темата на разговора, с което искаше да му каже, че няма да отстъпи по отношение на срещите им. — Ей го там. В него има конци, кибрит. Една ножица, ножче. Неща, които тя смята, че ще ви потрябват. Мисля, че има и няколко консерви.
Фрост кимна с глава.
— Предайте на Ан че й благодаря за пакета. Благодарен съм и за смелостта, но й кажете, за бога, да не се бърка! Да не се впуска в такива неща повече.
— Ще й предам — мрачно отвърна Чапмън.
— На Вас също благодаря. Не е трябвало да й позволявате да ви говори за това.
— След като научих за Вас, беше невъзможно. Аз сам търсех тези разговори. Отговорете ми обаче на един въпрос. Как всичко това се случи? Казали сте на Ан, че имате някакви неприятности. Доколкото разбирам, някой е скалъпил някакво обвинение срещу Вас.