Той се обърна и заоглежда стените.
И двете бяха тухлени, двуетажни, около 30 фута високи. На по-далечната, в дъното, явно е имало пристроена барака над задната врата. По стената стърчаха половинки тухли, наредени във формата на обърнато V, към които явно е била прикрепена бараката.
Фрост се засили две-три крачки, подскочи и се хвана за най-долната издадена тухла. За миг дъхът му спря тухлата да не се отчупи или извади от тежестта му. Тя обаче издържа и той бързо се пресегна с лявата си ръка, хвана се за втора тухла и се подхвърли нагоре, хващайки се с дясната ръка за третата тухла и бързо с лявата за четвъртата.
Обзет от панически страх, той се гърчеше нагоре по стената, редувайки ръцете си. В мускулите му беше нахлула сила, непозната досега за него, нервите му бяха опънати до краен предел.
Когато стигна до петата тухла, той стъпи на най-долната и със силен напън се изхвърли нагоре. Залови се с лакти за върха на стената, бързо се прехвърли през нея и се просна на покрива. На стената имаше два фута надстройка и това го скри откъм улицата.
Прилепил се до асфалтовия покрив, той продължи да лежи задъхан от неимоверните усилия.
Долу на улицата се чуваха стъпки на тичащи хора и яростни викове.
Той разбираше много добре, че не може да остане тук. Трябваше някак си да се махне не само от покрива и уличката, но и от целия район. След като не го намерят в алеята, ще претърсят сградите и покривите по двете страни на улицата, а до това време той трябваше да е на много пресечки от тук.
Обърна глава встрани и огледа покрива. Погледът му попадна на една издатина, недалеч от него и той пропълзя към нея.
Долу в уличката виковете се усилваха и към тях се прибави воя на спасителните коли. „Навреме“ — помисли си Фрост — но едва ли ще помогнат на човека.
Пресегна се към издатината и разбра, че е квадратен капак, направен от дърво и покрит с ламарина — похлупак на някакъв отвор.
Опипа го с пръсти за да намери някакви дръжки, но капакът беше плътно прилепнал. Опита с ръце от двете му страни и той като че ли се поддаде. Дръпна отново и го повдигна. Напъна се по-силно и капака започна да се отваря. Дори и в този момент Фрост мислеше какво ли ще намери долу под него.
Отмести леко капака и под него видя тъмнина. Дишането му се поуспокои, при все че съзнаваше — все още не може да бъде спокоен. Там долу навярно има някой. Вероятно е горен етаж на магазин или жилище.
Отмести капака съвсем встрани, след което се надвеси и погледна надолу. Опъна тяло и увисна на ръцете си. Всичко беше в тъмнина, но слаба светлинка проникваше отнякъде. Логиката му казваше, че долу под него трябва да има някакъв под, но въпреки това му се стори, че виси над някаква дупка.
Отпусна се и полетя надолу. След около два фута падна върху нещо, което се сгромоляса отгоре му. С притаен дъх Фрост се прилепи до пода и наостри уши.
Навън сирените на спасителните коли бяха заглъхнали. Някой ревеше като бик, но от думите му нищо не можеше да се разбере. В помещението, където беше той, обаче нямаше никакъв звук.
Очите му посвикнаха с тъмнината и забеляза тъмните очертания на предмети.
От високи тесни прозорци към улицата проникваше слаба светлинка и Фрост разбра, че това не беше отделна стая, а огромно помещение по целия втори етаж.
Очертаващите се силуети бяха мебели, шезлонги, подредени ракли и сгъваеми маси.
Изложбен етаж на малко, невзрачно мебелно предприятие.
Трябва да се затвори капака — помисли си той. Но това нямаше да е лесно и ще отнеме много време. Трябва да намери нещо, на което да се качи и достигне капака. Ще трябва да го притегли и намести, което е много вероятно да не успее да направи изцяло.
Не, той не можеше да си позволи необходимото време за това. Трябва да изчезне оттук преди преследвачите да излязат от алеята и да започнат претърсване на улицата. Запрепъва се насам-натам. Най-после намери стълбище и слезе по него на долния етаж.
Светлината, която идваше тук от витрината отпред, беше по-силна от онази горе.
Завъртя секрета на вратата, освободи нощната заключалка, след това вдигна резето, открехна вратата и погледна през замърсените стъкла към улицата. Видя му се безлюдна.
Отвори вратата и се измъкна навън, след което я затвори, но не я застопори. Може би щеше да се наложи отново да се върне и скрие зад тази врата. Прилепи се плътно до сградата и бързо погледна нагоре и надолу към улицата.
Нямаше никого.
Чевръсто прекоси улицата, стигна до ъгъла, заобиколи го и от тичане премина в бърз ход. След две пресечки срещна друг забързан като него, но онзи го отмина без да го погледне. Минаха и няколко коли, но при преминаването на всяка той се шмугваше в някой сенчест вход и изчакваше докато отмине.