— Моля — прекъсна го Ан. — Моля ви, оставете ме на мира.
— Аз съм Джордж Сътън — каза той тихичко, — и съм Холи. Епълтън би заплатил добре, за да ме пипне. Аз съм роден Холи и ще си остана такъв. Ако не вярвате — вижте.
Той разкъса ризата си и показа дясната страна на гърдите си.
— Белег от врязан предавател, както виждате, няма.
— Белегът може да се е заличил.
— Грешите — отвърна той, — белега от този разрез не може да изчезне и се заличи. С възрастта се вграждат нови предаватели. Последният предавател се вгражда, когато човек е тийнейджър.
— Качвайте се в колата — рязко му каза тя. — Ако стоите така, някой може да ни забележи. А ако сте Холи…
— Вие може би мислите, че съм човек на Вечния Център. Мислите…
— Влизайте в колата — процеди през зъби тя.
Огромният поток от коли в улицата бързо ги погълна.
— Видях се с Даниел Фрост — каза Сътън. — Първата нощ след случилото се. Един от моите хора го доведе в нашето укритие и аз разговарях с него…
— За какво говорихте с него?
— За много неща. Стана дума за нашата лозунгова кампания, което изглежда много не го интересуваше. Попитах го и дали чете Библията и вярва ли в Бога. Това е нещо, за което питам всички хора. Мис, въпроса който ми зададохте относно разговора с Фрост е малко смешен. Какво значение има това?
— Защото аз знам отчасти за какво сте говорили.
— Значи сте го виждали?
— Не, не съм го виждала.
— Тогава някой друг…
— Да, друг — каза тя. — Дан му е казал, че сте го питали дали чете Библията и вярва ли в Бог.
— При това положение можете да ми се доверите.
— Не знам — каза тя, все още притеснена. — Мисля, че мога, при все че не съм съвсем сигурна. Всичко беше като кошмар. Стоиш в неизвестност. Отвсякъде те гледат. Знаех, че ме следят — забелязах ги. И с положителност усещах, че телефонът ми се подслушва. Не можех да седя със скръстени ръце. Не можех да си седя и да приемам всичко това. Затова и отидох при Епълтън. А и вие — вие също сте ме следили!
Той кимна с глава.
— И Вас, и Фрост, и онзи другия — онзи… Чапмън. Мис, ние не рисуваме само лозунги по стените. Ние вършим много други неща. Ние се борим с Вечния Център. Борим се с всичко, с което можем.
— Но защо?
— Защото те са наши врагове. Те са врагове на цялото човечество. Ние сме единствените оцелели от доброто старо минало на това човечество. Ние сме подмолният, нелегален свят. Наложиха ни тази нелегалност.
— Мисълта ми не е за това. Мисълта ми е защо следите нас?
— Предполагам, че едното е във връзка с другото. А ние можем и да ви помогнем. Ние бдяхме зад закусвалнята онази нощ, когато убиха онзи човечец. Бяхме готови да помогнем, но се оказа, че Фрост няма нужда от помощ.
— Значи знаете къде е той?
— Не. Знаем, че открадна кола. Предполагаме, че е напуснал града. Загубихме следите му. За последно го видяхме когато тръгваше на запад.
— И помислихте, че аз може би знам.
— Хм, не. Не сме мислили такова нещо. Ние нямаше да се свържем с Вас, ако не бяхте отишла във Вечният Център.
— Какво общо има това? Аз имам пълното право да…
— Вие имате право, разбира се. Но на Епълтън вече му е известно, че Вие знаете за следенето. Ако сте успяла докрай да изиграете ролята на наивница и глупачка и не сте казала нищо съществено, няма защо да се безпокоите.
— Предполагам, че вече не мога да бъда спокойна.
— С Вечният Център не можете да се борите — каза той. — Никой не може. Злополука или нещо друго може да се случи. Били сме свидетели на много такива неща.
— Но у мен има нещо, което той много иска да има.
— Не нещо, което иска да има, а нещо което той иска никой да го няма. И отговорът е много прост. Фрост е отстранен. Вече ще отстрани и Вас и ще бъде съвсем спокоен.
— Вие, изглежда, сте доста добре осведомен!
— Мис — отвърна Сътън, — можех ли да знам тези неща, ако нямах свои хора във Вечния Център?
Това са значи те — помисли си тя. — Никаква банда от религиозни фанатици, никакви рисувачи на лозунги, а добре организирана и ефикасна организация от бунтовници, които години наред тихомълком и с дръзновение са причинили на Вечния Център такива главоболия и неприятности, които човек не може дори да си въобрази.
Но без успех. Защото никой не може да се изправи и да устои срещу силата на една структура, която владее света и дори нещо повече. У нея е залогът и обещанието за вечен живот.
В такава структура не може без свои хора. Не само на Холите, но и на всеки, който не иска да губи. А с тази ненаситна лакомия за трупане на състояния за втория живот, хора за изтичане на информация ще се намерят винаги.