— Така е, Б. Дж. — каза Енсън Грейвс — Приближаваме. Бих казал, че ни делят не повече от 10 години.
— След 10 години — каза Б. Дж. — ще имаме безсмъртие…
— Много неща ще се объркат — предупреди Грейвс.
— Да се надяваме, че няма — каза Б. Дж. — След 10 години имаме безсмъртието. Трансформаторите на материята са решили проблема с материалите и храната. Жилищното настаняване е според плана. Единствения голям проблем, който може да очакваме, е въпросът за жизненото пространство. За да се сдобием с това пространство и то бързо, ще трябва да колонизираме времето. Времето е решаващо.
— Може би се стремим към невъзможното — подхвърли Лейн. — Времето може да се окаже нещо трудно за разчупване и разпадане. Там вероятно няма нищо.
— Не мога да се съглася с теб — каза Хилтън. — Аз мисля, че мис Кямпбъл е решила проблема…
— И е избягала — каза Лейн.
— Всичко се свежда до това, — каза Б. Дж. — че Мона Кямпбъл трябва да се намери.
Той сурово погледна към Маркус Епълтън.
— Разбираш ме, нали — каза той — Мона Кямпбъл трябва да се намери!
— Съгласен съм — каза Епълтън — но все пак бих помолил за помощ от всеки който би могъл да ми даде такава. Няма да мине много и ще я намерим, разбира се, но това може да стане по-скоро ако…
— Не те разбирам съвсем — каза Лейн — Въпросите по сигурността и безопасността са изцяло в твои ръце.
— Като работно начинание — каза Епълтън, — като всекидневна работа — това е съвсем вярно, но финансовия и съкровищен отдел също има своите агенти…
— Но за друг вид работа — избухна Лейн — Не за рутинни…
— Съгласен съм с теб — каза Епълтън — макар че съвсем близко до ума е, че те биха могли да помогнат. Има и друг отдел, който имам предвид.
Той се завъртя в креслото и направо се обърна към Фрост.
— Дан — каза той — ти си развил и организирал доста силно разузнаване, което би могло много да помогне. При теб има всякакви информатори, прикрити агенти и…
— Какво значи това? — настойчиво запита Б. Дж.
— О, забравих — каза Епълтън — Може би не сте чули. То изцяло касае отдела — работа само на отдела. Дан свърши голяма работа с организирането на тези хора. Получи се нещо много ефективно. Финансира се, подразбрах, от някакво изследване и проучване на публикациите, което не подлежи на проверка, което е валидно и за много други дейности и начинания.
Ех, ти копеле, рече си Фрост. Мръсно въшливо копеле!
— Дан — врясна Б. Дж. — вярно ли е това?
— Да — каза Фрост. — Да, разбира се, че е вярно.
— Но защо? — настойчиво запита Б. Дж. — Защо е трябвало да…
— Б. Дж. — каза Фрост, — ако наистина се интересуваш мога да ти го издекламирам глава по глава и дума по дума. Защо е направено и защо е необходимо. Имаш ли представа колко много книги, колко много статии по списанията щяха да бъдат публикувани през изминалата година или изминалите десет години и всички те изобличаващи и злепоставящи Вечния Център — ако не беше се направило нещо, което да ги спре?
— Не — кресна Б. Дж. — И не ме интересува! Ние не се страхуваме и можем да преживеем атаките. Преживели сме всичките до сега.
— Преживели сме ги — каза Фрост — защото малко от тях се промъкнаха. Най-лошите бяха спирани. Не само от мен, но и от тези преди мен. Някои от тези, които аз спрях, щяха силно да ни засегнат.
— Б. Дж. — каза Лейн — Мисля, че Дан до известна степен има право. Мисля, че…
— Аз пък не мисля — развика се Б. Дж. — Ние не трябва да спираме нищо. В нищо не трябва да се бъркаме. Нищо не трябва да ограничаваме и цензурираме! И без това ни обвиняват, че се опитваме да ръководим света. Говори се, че…
— Б. Дж. — гневно възрази Фрост — Безсмислено е да твърдим и да се правим, че Вечният Център не ръководи тази Земя. Вярно, все още има нации, правителства, но света притежаваме ние. Всички инвестиции са в наши ръце. Ние притежаваме всичките крупни предприятия, всички блага и…
— Мога да оспоря това — ревна Б. Дж.
— Разбира се, че можеш! Това не е наш капитал. Това са само пари, които са ни поверени. Но ние ръководим тези пари, ние решаваме как и в какво да ги влагаме и никой не може да ни държи сметка за това.