Уилям Грифин
Заложникът
26 юли 1777
Необходимостта от осигуряване на добро разузнаване е очевидна и не се налага да се набляга допълнително на този въпрос.
За тези които вече не са сред нас:
УИЛЯМ Е. КОЛБИ
Старши лейтенант от армията, който става първият директор на ЦРУ.
ААРОН БАНК
Старши лейтенант, който става полковник и родоначалник на Специалните части.
УИЛЯМ Р. КОРСЪН
Легендарен офицер от морското разузнаване, най-мразен от страна на КГБ и то не само защото е дал категоричната си оценка за тях.
За живите:
БИЛИ УО
Легендарен старши сержант от ВВС и Специалните части, който се пенсионира и тогава залавя небезизвестния Карлос Чакала.
РЕНЕ ДЖ. ДЕФОРНО
Старши лейтенант, който става легендарен офицер от американското контраразузнаване.
ДЖОН РАЙЦЕЛ
Офицер от армията и легенда в Специалните части, който е можел да сложи край на тероризма на заловения кораб „Акиле Лауро“, но не е получил разрешение да го направи.
РАЛФ ПИТЪРС
Офицер от армейското разузнаване, написал най-добрият анализ срещу тероризма, който някога съм виждал.
И за новото поколение:
МАРК Л.
Старши офицер от разузнаването, който, въпреки младостта си, с всеки изминал ден все повече ми напомня за Бил Колби.
ФРАНК Л.
Легендарен офицер от военното разузнаване, който се пенсионира и сега върви по пътя на Били Уо.
НАШАТА НАЦИЯ ИМА ДЪЛГ КЪМ ТЕЗИ ПАТРИОТИ — ДЪЛГ, КОЙТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПЪЛНИ.
I.
(ЕДНО)
Флугхафен Швехат
Виена, Австрия
16:30, 12 юли 2005
Като повечето американци, всеки път, когато Жан-Пол Лоримър кацнеше на международното летище във Виена, или се дразнеше, или се чувстваше неловко, или и двете. Първото, което виждаше щом излезеше на терминала, бе кафене „Старбъкс“.
„Каква арогантност! Американци да предлагат кафе във Виена! Ами тази яркочервена неонова табела!“
Жан-Пол Лоримър, доктор по философия — абаносово черен мъж на четирийсет и шест, сравнително нисък и доста набит, бе напълно плешив и говореше носово; макар да се обличаше по последна европейска мода, включително малките очила с тънки черни рамки, той пристъпваше с тромаво поклащане в италианските си мокасини — бе защитил докторат по централноевропейска история и му беше известно, че в Европа са пиели кафе още през 1600 година.
Освен това доктор Лоримър много добре знаеше, че след обсадата на Виена през 1675 година, при оттеглянето си турската армия изоставила чували, пълни с „черен фураж“. Франц Георг Колшицки, виенчанин, живял в Турция, знаел, че това е кафе. Съобразителният мъж бързо открил първото кафене. Заведението му предлагало безплатни вестници на клиентите, за да не скучаят, докато пиели черната напитка, на която той скоро подобрил вкуса, като започнал да прецежда ситно смляната утайка и добавил мляко и захар.
Успехът дошъл светкавично и кафето почти незабавно се превърнало в задължителна напитка за културното общество в Австро-Унгарската империя. След това станало популярно и по цял свят.
Доктор Лоримър подмина с тромави крачки туристите, спрели пред „Старбъкс“, и поклати глава с възмущение и презрение. „Ето че сега американците го предлагат по цял свят, все едно че те са го изобретили, също като кока-колата. Това ли е начинът да се популяризира американската култура? Мили боже! Възмутително!“
Доктор Жан-Пол Лоримър вече не се възприемаше като американец. Бе посветил изминалите двайсет и две години на успешната си кариера в Обединените нации, а през последните пет години бе с ранг на министър.
Работеше като шеф на Европейската дирекция за сътрудничество между отделите. Централата бе в Париж, затова той живееше там почти от четвърт век. Преди няколко години си купи апартамент на „Рю Мосю“ в VII район и имаше намерение — когато настъпеше подходящият момент — да си купи малка къща на Лазурния бряг. Доскоро дори не се бе замислял над възможността да се върне в Съединените щати.
Благодарение на синия дипломатически паспорт със златна емблема, служителят на паспортния контрол бързо пропусна доктор Лоримър.
Щом излезе, той се насочи към опашката таксита и остана да наблюдава как шофьорът прибира в багажника на „Мерцедеса“ малкия удобен сак, с който не се разделяше дори в самолета, след това се настани на задната седалка и на отличен немски помоли водача да го откара на адрес на „Кобенцлгасе“.