— Не, господине. Президентско нареждане. Още от времето на Никсън, струва ми се.
— Значи най-доброто, на което можем да се надяваме — ако приемем, че става въпрос за най-обикновено отвличане, а не терористичен акт — е когато похитителите разберат, че са отвлекли съпруга на дипломат, да им припари под краката и да я пуснат.
— Това е едната възможност, господин президент, да я пуснат.
Той веднага разбра намека.
— Мили боже, Натали, да не би да мислиш, че ще…
— Страхувам се, че това е другата възможност, господин президент — потвърди тя.
— Какви са шансовете, според теб?
— Петдесет на петдесет. Това е за вероятността да я пуснат невредима. Според мен вероятността ченгетата да ги заловят е седемдесет на трийсет.
— Казах на Сойър, че искам да знам какво става. Нали ще ме държиш в течение?
— Разбира се, господине.
— Точно сега не ни трябва терористите да решат, че е много изгодно да отвличат съпругите на дипломати — и лесно, освен това.
— И на мен ми мина тази мисъл, господин президент. Според мен не можем да направим абсолютно нищо, освен да чакаме някакво развитие. Просто не виждам какво друго може да се направи.
— Дръж ме в течение, Натали, моля те. Благодаря ти.
— Добре, господине.
Президентът прекъсна връзката.
— Току-що ми хрумна какво друго мога да направя — изрече той на глас и дръпна пръст от вилката.
— Свържете ме със секретаря на Вътрешна сигурност — нареди той на телефонистката.
II.
(ЕДНО)
Кабинетът на секретаря
Вътрешна сигурност
Небраска авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
08:40, 21 юли 2005
В едно федерално правителство секретарят не е човекът, който поема обажданията, пише писма, записва срещи и носи на шефа си кафе. Във Вашингтон секретарят е толкова високо в бюрокрацията, колкото може да се издигне, без да бъде избран за президент, следователно въпросният човек е шеф.
Във Вашингтон обаче хората, които вдигат телефона на секретаря, които му носят кафе и вършат ред други задължения, се наричат „изпълнителни асистенти“.
Почитаемият2 Матю Хол, секретар на Вътрешна сигурност, имаше трима изпълнителни асистенти.
Първата бе госпожа Мери-Елън Кенсингтън, петдесетгодишна слаба жена с посивяла коса. Тя бе GS–15 — най-високото ниво в кариерата на държавен служител. Поддържаше малките скромни кабинети на Хол в Старата административна сграда (САС) близо до Белия дом. Секретар Хол и президентът бяха близки приятели, което означаваше, че президентът предпочита да се вижда с него по-често, отколкото с някои други членове на кабинета. Когато Хол беше във Вашингтон, обикновено стоеше в кабинета си в САС, за да бъде подръка на президента.
Втората бе госпожа Агнес Форбисън, на четирийсет и девет, с посивяла коса, започнала застрашително да напълнява. Тя също бе GS–15. Властваше успешно над останалия персонал на секретаря от изискано обзаведените помещения в комплекса на Небраска Авеню, който се намираше на две крачки от Уорд Съркъл в северозападната част на окръг Колумбия. Едно време комплексът е бил на флота, ала през 2004 година с решение на Конгреса бил предаден на Вътрешна сигурност при създаването на административната единица след 11 септември.
Когато червеният телефон, поставен на масичката за кафе в кабинета на секретаря, звънна и светна червена лампа — която издаваше, че се обажда или лично президентът, или по-вероятно някой от кабинета на президента; или директорът на ФБР или ЦРУ; или председателят на обединените началник-щабове, или главнокомандващият на Централното командване — госпожа Форбисън наливаше кафе на третия изпълнителен асистент на секретаря, К. Г. Кастило.
Кастило, на трийсет и шест, малко над метър и осемдесет, осемдесет и пет килограма, се бе изтегнал на червеното кожено канапе на секретаря, краката му бяха щръкнали, тъй като канапето не бе достатъчно дълго.
Кастило погледна червения телефон, забеляза, че Агнес държи кафеника и посегна към слушалката.
— Кабинетът на секретар Хол. Кастило слуша.
— Чарли — започна направо човекът от другата страна на линията. — Надявах се да се чуя с шефа ти.
Кастило скочи, блъсна купчина документи и те се разпиляха на пода.
— Господин президент, секретарят тъкмо се връща от Чикаго. Самолетът му ще се приземи на „Андрюс“ след около час.
— А-ха! Май ще се окаже, че безпогрешните телефонистки на Белия дом не са чак толкова безпогрешни. Нямам търпение да им го кажа. Радвам се, че те чух, Чарли.
— Благодаря ви, господине.