Три дни по-късно майор Карлос Гилермо Кастило от Специалните части се яви в комплекса „Небраска“. Беше в униформа, на която гордо блестяха медали и отличия плюс крилете на старши летец от армейската авиация. Последното силно изненада Хол, тъй като Нейлър не бе споменал, че Кастило е пилот.
Освен това остана изненадан от вида му. Не приличаше на латиноамериканец. Беше със сини очи, светла кожа и Хол предположи, че светлокестенявата коса някога е била руса.
Хол също бе спечелил много отличия и мъжът пред него му допадна.
— Майоре, ще ви обидя ли, ако ви наричам Карлос?
— Ни най-малко, господине. Въпреки че предпочитам Чарли, господине.
— Значи ще ти казвам Чарли. И за да не започнат да разпитват кой е военният, който работи за Хол, бих искал да носиш цивилни дрехи. Сако или спортно яке с риза и вратовръзка. Това ще те затрудни ли?
— Не, господине.
Хол едва се бе въздържал да го предупреди; „Да не хукнеш да похарчиш куп пари за дрехи. От тази работа може и нищо да не излезе.“
Вместо това бе попитал:
— Ще се пробваш ли да се настаниш във форт Майер в квартирите за неженения офицерски състав?
— Господине, достатъчно дълго живея от ден за ден и съм се нагледал на армейски квартири. Мислех да си потърся хотел или апартамент.
— Както прецениш — отвърна Хол. — Честно да ти кажа, от тази работа може и да не излезе нищо, затова не бързай да подписваш договор за наем.
— Добре, господине. Значи ще бъде хотел.
— Ако подобно нещо съществува, опитай се да си намериш хотел на прилична цена близо до Белия дом — например хотел „Вашингтон“. През повечето време съм в движение, което означава, че и ти ще пътуваш с мен.
— Разбира се, господине.
Хол се бе изправил и бе подал ръка.
— Добре дошъл в екипа, Чарли. Препоръча те генерал Нейлър, а след като сам имах възможност да те преценя, мисля, че съвместната ни работа ще бъде чудесна. Настани се — не е нужно да бързаш, трябва да се устроиш добре — и щом си готов, те чакам на работа.
— Добре, господине. Благодаря ви, господине.
Когато на следващата сутрин Хол влезе в кабинета си, Кастило го чакаше. Беше облечен в сив костюм, черни лъснати обувки, колосана бяла риза и вратовръзка на червено райе, които, доколкото Хол можеше да прецени, бяха купени от „Сиърс“.
„Господи, прилича на истински бюрократ — помисли си Хол, ала след това бързо промени мнението си. — Нищо подобно. По-скоро можеш да го вземеш за успешен адвокат или лобист в Капитолия.“
Кастило разказа, че се е настанил в хотел близо до Белия дом и новото си работно място.
— Нали можеш да си го позволиш — попита с усмивка Хол.
— Да, господине.
— Тогава, ако си готов да се захващаме за работа, ще помоля госпожа Кенсингтън да ти покаже как харчим парите на данъкоплатците.
Три дни по-късно, докато Хол диктуваше на Мери-Елън, Кастило се показа на вратата и заяви, че имал дребен проблем.
— Какъв проблем?
— Трябва да ми кажете каква точно е длъжността ми. Имах чувството, че не ви е приятно да споменавам връзките си с армията, затова „майор“ не върви. Когато някой ме попита какво правя тук, отвръщам, че работя за секретаря.
— Така излиза, че си най-обикновен чиновник — обади се Мери-Елън. — Никой няма да ти обърне капка внимание.
Хол й се усмихна. Още от първия ден бе забелязал, че Чарли допада на Мери-Елън.
— Добре, Мери-Елън, какво предлагаш?
— Изпълнителен асистент — отвърна без колебание изпълнителен асистент Кенсингтън. — Това си има известна je ne sais quoi3 тежест сред висшия ешелон на бюрокрацията във Вашингтон.
— Само че той не е изпълнителен асистент — възпротиви се Хол.
— Той заема длъжността, която вие определите, шефе. А и кой ще знае какъв е точно?
— По силата на властта, с която разполагам — отвърна Хол, — си определен за мой изпълнителен асистент. Давай напред без колебание.
— Добре, господине. Благодаря ви, господине — отвърна Кастило. Обърна се към Мери-Елън. — Et merci mille fois, madame.4
Хол веднага се намеси.
— Знаеш ли френски, Чарли?
— Да, господине.
— А други езици?
— Да, господине.
Хол бе махнал с ръка, за да го подкани да му каже кои. Чарли се поколеба и Хол добави:
— Скромността не отива на един изпълнителен асистент. Кои други знаеш?
— Руски, господине. И унгарски. Немски. Малко арабски и няколко други.
— Мили боже!
— Езиците ми се удават.
— А на мен никак — призна Хол. — Имаш ли някакви планове за тази вечер, Чарли?