Той погледна Мунц.
— Кажи на Алекс, че който му е продал хеликоптера, го е прецакал яко. В знак на приятелство ще му изпратя списък с проблемите.
— Някой е прекарал Алекс? — учуди се Мунц. — Кофти работа.
— Кой е Алекс? — попита Дарби.
— Не ти трябва да знаеш — сряза го Кастило.
— Ами ако нещата се скапят? — обади се Торине.
— Ще импровизираме — реши Кастило. — Може да останем още един ден и да се пробваме втори път. Или да изоставим цялата операция и да измислим нещо друго.
Торине кимна.
— Ако се получи и тръгнете за Буенос Айрес, веднага изнесете багажа от „Фор Сийзънс“.
— Багажа на всички ли? — попита Торине.
— На Бритън, моя, твоя и на Фернандо — уточни Кастило. — Кранц и Кенсингтън ще останат, за да приберат оръжията, екипировката и радиостанциите в Буенос Айрес. След това заедно с Дарби и Сантини прекарвате всичко в Щатите като дипломатическа пратка. Значи на тях стаите ще им трябват за още ден или два. Те ще се върнат във Форт Браг с обикновен полет. Алекс, нали няма да те затрудни да им уредиш билети?
Дарби поклати глава.
— Добре. Значи се разбрахме. Фернандо и Торине отиват на „Хорхе Нюбъри“, проверяват времето, подготвят летателния план, за да са готови, когато пристигнем с Лоримър, Юнг и Мунц. Тук ти ще изиграеш ролята си, полковник — Алекс каза, че можеш да ни помогнеш…
— Ама кой, по дяволите, е този Алекс? — попита отново Дарби.
Кастило не обърна никакво внимание на въпроса му.
— Ако успея да се разбера с Лоримър — продължи той, — ако го убедя, че единственият начин да остане жив е, като тръгне с мен, всичко ще бъде наред. Може дори да е запазил американския си паспорт от ООН в сейф. Ако ни създава неприятности, ще се наложи да го приспим — Юнг, който се оказа, че има неподозирани таланти, ми каза, че няма да е проблем да отвори сейфа му — и ще вземем поне ливанския му паспорт. Ако е в безсъзнание, още не ми е ясно как ще го прекараме на самолета.
— Аз ще се оправя — обади се Мунц. — Няма да има никакъв проблем.
— А аз се връщам в Монтевидео, нали? — попита Юнг.
— Не, ти пътуваш с нас за Щатите — отвърна Кастило.
— Ами разследването ми, ами материалите? Искам да остана тук.
— Въпросът не подлежи на коментар, Юнг — сряза го Кастило. — Тръгваш с нас. Прикритието ти на агент на ФБР няма да струва нищо, когато посланикът разбере какво се е случило. Така че днес следобед ще събереш един сак с дрехи за два дни и ще го дадеш на Фернандо. Малък сак.
— Ами материалите ми?
— Много си упорит — сопна се Кастило. — Въпросът обаче си го бива. Господин Хауъл, днес следобед, — когато отидете с него в апартамента му, господин Юнг ще ви предаде едни документи, които в момента са строго секретни по заповед на президента. Съхранявайте ги, докато реша как да ги върна в Щатите. Може би най-добре по дипломатически куриер.
— А какво ще стане с тях в Щатите?
— Каквото реши президентът.
— Което означава, че ще потънат в някоя от черните дупки на дипломацията.
— Не, ще направим друго — отвърна Кастило. — Полковник Торине, ще отидете ли с Хауъл и Юнг в апартамента на Юнг да вземете материалите на Юнг? Така ще ги вземем с нас.
Торине вдигна палци в знак на съгласие.
Кастило кимна.
— Приключихме с този въпрос, Юнг. Нали разбра?
Юнг въздъхна тежко.
— Добре. Сега да се върнем на щурмовия екип. Те двамата — Чарли посочи Кранц и Кенсингтън — имат основни познания в тази област. Затова ще участват. Което означава, че няма да бъдат на радиостанциите по време на нападението. Ще ги нагласите ли така, че някой друг да ги поеме вместо вас?
— Няма проблем, господине — отвърна сержант Кенсингтън.
— Едната радиостанция ще вземем с нас. Остава да решим къде да оставим втората. Може би тук? Просто насочвате антената към прозореца, както във „Фор Сийзънс“.
— Добре, господине. Ще опитам.
— Само че ако Милър или някой друг в Щатите се опита да разговаря с вас, няма да се получи, нали? Не искам никакви спънки и пречки по време на операцията.
— Разбрано, господине — кимна Кенсингтън.
— Колко е голяма антената? — попита Хауъл.
— Малко по-голяма от сателитна телевизионна антена — уточни Кенсингтън.
— Аз имам заден двор — отвърна Хауъл. — Оградата е висока. Ще стане ли там?
— Къде ви е къщата? — попита Кастило.
— В Караско, близо до апартамента на Юнг.
— Добре, вие оставате базовият ни оператор. Кенсингтън тръгва с вас, за да ви покаже как работи радиостанцията.
И двамата мъже кимнаха.
— Джак Бритън може да се справи с „Кар–4“, така че тръгва с нас, освен това се ориентира много добре в тъмното. Тони, ти ще дойдеш ли?