— От друга страна, след като научат, че е мъртъв, ще отрекат съществуването на парите и ще се окажат с почти шестнайсет милиона по-богати.
— Точно така — съгласи се Юнг.
Ефрейтор Лестър Брадли влезе в кухнята.
— Сержант Кенсингтън каза, че е готов и чака да дадете сигнал, господине. Полковникът вече дойде в съзнание.
— Брадли, длъжник съм ти. Спаси и мен, и полковник Мунц.
— Просто си вършех работата, господине.
— Кажи на сержант Кенсингтън да подбере всички.
— Слушам, господине.
(ПЕТ)
Овалният кабинет
Белият дом
Пенсилвания авеню 1600
Вашингтон, окръг Колумбия
18:25, 1 август 2005
Президентът на САЩ седеше зад бюрото. Срещу него, до държавния секретар Натали Кохън, се бе настанил посланик Чарлс У. Монтвейл. Секретарят на Вътрешна сигурност бе седнал на съседното канапе.
Майор К. Г. Кастило, облечен в цивилни дрехи, се бе изпънал пред бюрото на президента.
„Прилича на ученик, застанал пред директора, готов да го смъмрят“, мислеше си секретар Хол.
През последните десет минути Кастило докладваше за събитията след последната си среща с президента в Билокси.
— Кацнахме в „Макдил“, господин президент — завърши Кастило, — и предадохме тленните останки на сержант Кранц на Централното командване, след това дойдохме тук точно в девет и трийсет. Заведох всички участници в операцията в апартамента си и им наредих да не споменават и дума, преди да ви докладвам, така че те ще останат в хотела, докато се върна.
— И полковник Торине ли? — попита президентът на Съединените щати. — И братовчед ти ли? Как реагираха на този домашен арест?
— Полковник Торине е наясно с положението, господине. Не се наложи да му нареждам… А Фернандо, братовчед ми, проявява разбиране.
— Това ли е всичко, Кастило? — попита президентът.
— Да, господине. Искам само да кажа, господин президент, че искрено съжалявам за смъртта на сержант Кранц и че не успях да изпълня възложената ми мисия.
Президентът не отговори веднага. Погледна Кастило, замисли се над думите му и накрая каза:
— Защо реши, че си се провалил, Кастило?
— Накратко казано, господине, не успях да открия хората, които застреляха господин Мастърсън и сержант Маркъм. Господин Лоримър е мъртъв и така и няма да разберем какво е знаел, а ако не бях провалил…
— Репатрирането му ли? — помогна му президентът.
— Да, господине. Ето, че и сержант Кранц е мъртъв. Не оправдах доверието ви, господине.
— Чарлс — надигна глас президентът, — какво ще кажеш за щетите, нанесени от провала на майор Кастило?
— Господин президент, според мен мисията не бе провал — обади се секретар Хол.
— Дадох думата на директора на Националното разузнаване, господин секретар. Дайте му възможност да се изкаже — заяви студено президентът.
— Истината е, че и според мен мисията не бе провал, тъкмо обратното.
— Нали го чухте какво каза — напомни им президентът. — Лоримър е мъртъв. Нямаме доказателство, та Натали да може да повдигне пред ООН въпроса, че е бил замесен в скандал с „Петрол срещу храни“. Кастило сам призна, че няма представа кой е убил Мастърсън и сержанта. Това не е ли провал?
— Позволете, господин президент — обади се отново Монтвейл. — Искам да изтъкна какво постигнаха майорът и дръзкият му екип.
— И какво точно са постигнали?
— Ако приемем, че господин Лоримър е бил замесен в нечисти сделки, а доказателството са шестнайсетте милиона долара…
Монтвейл погледна към Кастило за помощ.
— Петнайсет милиона и седемстотин хиляди, господине — уточни Чарли.
— Шестнайсет милиона и фактът, че някакви хора са направили почти невъзможното, за да го открият в Уругвай и да го накарат да замълчи завинаги, след като са отвлекли госпожа Мастърсън и са убили съпруга й.
— И какво от това, Чарлс? — попита президентът.
— Изглежда, не успявам да се изразя достатъчно ясно, господин президент — продължи Монтвейл. — Нека представя нещата по следния начин. Които и да са тези хора, те знаят, че сме ги погнали. Нямат никаква представа какво е научил майорът, преди да отиде в Южна Америка, те нямат представа какво е признал Лоримър, преди да успеят да го ликвидират. Ако са се надявали да се докопат до съдържанието на сейфа на Лоримър, не са успели. Да не говорим, че не са имали представа какво е имало в сейфа, затова са предположили най-лошото, че съдържанието на сейфа е в наши ръце. Или още по-лошо, в ръцете на неизвестни трети лица. Те изпращат убийци да се справят с Лоримър, а майорът и хората му ликвидират шестима от убийците и опразват сейфа. Те знаят, че сме по петите им. Един господ знае кога някой ще се свърже с нас…