— Та кой казваш е този? — попита снаха му и като улови здраво рошавото куче, предизвика у милорд още по-силно чувство на одобрение.
— Твърди, че е граф Емсуърт.
— Аз наистина съм граф Емсуърт.
Докато милорд слизаше от леглото, момичето в кимоното внимателно се взираше в него.
— Знаеш ли, Джейн — каза с нотка на известна неувереност, — може и да е. Много прилича на Фреди.
Тази злощастна нападка срещу външния му вид накара лорд Емсуърт да онемее. Като всеки друг и той бе имал своите черни мигове, когато външността му не го бе задоволявала изцяло, но никога през ум не бе му минало, че в лицето си има някаква, дори бегла прилика с Фреди.
Момичето с пистолета нададе смразяващ писък.
— Господи! Нима не виждаш?
— Какво да виждам?
— Ами че това е самият Фреди! Опитва се да се добере до теб по този начин. Точно такъв номер от киното би му допаднал. Свали брадата, измамнико — познах те!
Тя протегна ръка, сграбчи с железни пръсти брадата на милорд и задърпа с всичката сила на едно съвременно момиче, тренирало от дете хокей, тенис и гимнастика.
Само миг преди туй лорд Емсуърт бе твърдо убеден, че нищо не е в състояние да направи положението му по-неприятно. Сега разбра, че дълбоко се е лъгал. Болка, надхвърляща и най-страшните му кошмари, прониза сгърченото му тяло.
Момичето го изгледа озадачено.
— Хм! — каза разочаровано. — Май че е истинска. Освен ако — в гласа й се прокрадна оптимистична нотка — не е използувал специално лепило. Я да опитам отново.
— Недей — обади се снаха му. — Не е Фреди. Веднага щях да го позная.
— Тогава наистина излиза, че е мошеник. Бъдете така любезен да влезете в този долап, докато позвъня на полицията.
Лорд Емсуърт подскочи няколко пъти.
— Няма да влизам в никакви долапи! Настоявам да бъда изслушан. Не знам коя е тази жена…
— Името ми е Джейн Йорк, ако това ви интересува.
— Аха! Жената, която насъсква съпругата на сина ми срещу него! Знам всичко за вас! — Той се обърна към момичето в кимоното. — Вчера синът ми Фредерик с телеграма ме помоли да дойда в Лондон. Срещнахме се В моя клуб. Накарайте това куче да млъкне!
— Защо да млъква? — обади се мис Йорк. — То е в собствения си дом.
— Та той ми каза — продължи лорд Емсуърт, като повиши глас, — че между вас е възникнало недоразумение.
— Недоразумение е добре казано — прекъсна го мис Йорк.
— Поканил онази жена на вечеря с определена цел.
— И още щом ги видях — додаде мис Йорк, — ми стана ясно каква е целта.
Достопочтената мисис Трипуд погледна разколебано приятелката си.
— Мисля, че е вярно — каза тя. — Той наистина е лорд Емсуърт. Очевидно знае какво се е случило. Откъде ще го научи, ако не от Фреди?
— Ако е мошеник, дошъл от Америка, разбира се, че ще знае. Та нали цялата история излезе в „Бродуейски шушукания“ и „Градски клюки“.
— И все пак…
Телефонът рязко издрънча.
— Уверявам ви… — започна лорд Емсуърт.
— Така! — каза неприятната мис Йорк в слушалката. — Кажете му да се качи. — Тя изгледа милорд победоносно, с блеснали очи. — Нямате късмет, приятелю. Лорд Емсуърт току-що е пристигнал и се качва по стълбите.
Има мигове, когато на разсъдъка човешки е простено да се замъти. В този миг разсъдъкът на лорд Емсуърт не само се замъти, а направо прокисна. По природа замечтан и завеян, той и без това не се беше чувствувал удобно в грубата житейска неразбория, но изпитанието, на което бе подложен този следобед, спокойно можеше да изкара от релси и най-практичния човек. Ето защо това необикновено съобщение, стоварило се като капак на всичко преживяно, му дойде твърде много. Той се дотътри сломен до всекидневната и се срути в един стол. Беше убеден, че сънува кошмар.
И действително фигурата, която влезе след малко, с нищо не допринесе за промяна на мнението му. Тя можеше да се вмести във всеки кошмар и да се чувствува там като у дома си.
Фигурата бе на висок слаб човек с бяла коса и развята дълга брада в същата достолепна окраска. Колкото и да бе невероятно, явно притежателят на подобна външност не е бил застрелян на място още в началото на жизненото си поприще и очевидно затова бе достигнал тази изключително напреднала възраст. Той или беше на сто и петдесет години, но младолик, или на сто и десет, но съсипан от тревоги.
— Мило дете! — заскърца фигурата с немощен треперлив гласец.
— Фреди! — възкликна момичето в кимоното.