— О, по дяволите! — съкруши се фигурата. Възцари се тишина, нарушавана единствено от хълцукащите стенания, изтръгнали се от гърдите на лорд Емсуърт. С всеки изминат миг милорд рухваше от напрежението.
— Боже господи, папа! — извика фигурата, която чак сега го забеляза.
Жена му посочи към лорд Емсуърт.
— Фреди, това баща ти ли е?
— Ами да. Естествено. Разбира се. Абсолютно. Само че той каза, че няма да дойде.
— Промених решението си — обади се лорд Емсуърт с тих, отпаднал глас.
— Аз нали ти казвах, Джейн! — рече снахата. — През цялото време бях сигурна, че е лорд Емсуърт. Е, сега вече не може да не забележиш приликата.
От устата на милорд се изтръгна вопъл.
— И аз ли изглеждам така? — съкрушено попита той. Погледна снаха си още веднъж и затвори очи.
— Е — обади се мис Йорк с отвратителния си заповеднически глас, като обърна властна осанка към новодошлия, — след като така и така си дошъл, Фреди Трипуд, издокаран като Дядо Коледа, кажи поне какво си намислил? Аги те предупреди никога повече да не се доближаваш до нея.
Всеки по-мекушав мъж панически би си плюл на петите при подобно нападение, но очевидно Любовта беше вляла желязо във вените на Фреди Трипуд. Той отлепи вежди и брада и хвърли на мис Йорк изпепеляващ поглед.
— Не желая да разговарям с теб — каза. — Ти си скорпион в пазвата. Искам да кажа — змия под възглавницата.
— О, така ли?
— Да, така. Ти отрови съзнанието на Аги, като я насъска срещу мен. Ако не беше ти, щях да седна с нея на четири очи и да си кажем всичко като истински мъже.
— Добре де, да го чуем сега. Имал си достатъчно време да го изрепетираш.
Фреди се обърна към жена си с широк жест.
— Аз… — той замълча. — Хей, Аги, страхотна си в това кимоно.
— Не се отплесвай от въпроса — обади се мис Йорк.
— Точно това е въпросът — каза мисис Фреди и в гласа й се промъкнаха по-меки нотки. — Щом като мислиш, че съм страхотна, защо търчиш подир разни кино актриси с оранжеви коси?
— Златисто червени — подсказа Фреди благоговейно.
— Оранжеви!
— Вярно, оранжеви са. Права си. Никога не са ми харесвали.
— Тогава защо вечеря с нея?
— Да, защо? — заразпитва и мис Йорк.
— Стига си се месила! — сприхаво рече Фреди. — Не разговарям с теб.
— Хайде да чуем какво ще кажеш, макар че това няма да ти помогне.
— Млъкни, Джейн! Е, Фреди!
— Аги — започна достопочтеният — всичко стана така…
— Никога не вярвай на мъж, който започва по този начин — намеси се мис Йорк за пореден път.
— Ако обичаш да не се обаждаш, Джейн. Е, Фреди?
— Опитвах се да пробутам на оранжевото създание един сценарий и не ти казах, защото исках да те изненадам.
— Фреди, скъпи, това вярно ли е?
— Нима искаш да кажеш… — с недоумение започна мис Йорк.
— Самата истина. И за да поддържам добри отношения с тази жена — макар че, да си призная, от самото начало никак не ми беше симпатична, — трябваше от време на време да я поя и храня.
— Разбира се!
— С тези хора не може иначе.
— Естествено.
— Съвсем друго си е, ако ги натъпчеш с храна преди да им заговориш за работа.
— Разликата е от тук до небето.
Мис Йорк, която от известно време трудно си поемаше дъх, постепенно си възвърна дар слово.
— Само не ми казвай, че вярваш на тези врели-некипели — отчаяно извика тя, като се обръщаше към измамената съпруга.
— Разбира се, че вярва — каза Фреди. — Нали, съкровище?
— Естествено, сладурче.
— А да не говорим — продължи Достопочтеният, като измъкваше от вътрешния си джоб жълтеникав лист хартия с вида на човек, извадил от ръкава си петото асо, което ще преобърне хода на крайно оспорваната партия покер, — че мога да го докажа. Тази телеграма пристигна сутринта от филмовата компания „Супер-Ултра-Арт“. Предлагат ми цели хиляда долара за сценария. Така че, друг път се въздържай от злобни оценки и не съди за хората единствено въз основа на гнусното си въображение.
— Да — подкрепи го и жена му. — Трябва да ти заявя, Джейн, че ти напакости с каквото можа. Ако обичаш в бъдеще да не се бъркаш в хорските работи.
— Казано сбито, но с много чувство и здрав разум — одобри Фреди. — Аз пък бих искал да добавя…
— Ако питаш мен — не се предаваше мис Йорк, — това е лъжа и измама.
— Кое е лъжа и измама?
— Телеграмата.
— Как така? — възмути се Фреди. — Прочети я сама.
— Нищо по-лесно от това да получаваш телеграми, изпратени до теб, като телеграфираш на някой приятел в Ню Йорк да ти телеграфира.
— Не ми стана много ясно — недоумяваше Фреди.
— На мен пък ми е ясно — обади се жена му, а в очите й светеше пламъчето, което свети само в очите на съпруги, които, повярвали веднъж в оправданията на мъжете си, негодуват срещу разрушителната критика на другите. — Не желая повече да те виждам, Джейн Йорк!