— Аз също — подкрепи я Фреди. — Ако беше в Турция, щяха да те напъхат в чувал и да те хвърлят в Босфора.
— Тогава по-добре да си вървя — каза мис Йорк.
— И не се връщай — добави Фреди. — Вратата е зад теб.
Състоянието на транс, в което беше изпаднал лорд Емсуърт по време на гореописаната размяна на реплики, постепенно се разсейваше. И сега, забелязал, че останалите от компанията изпитват същата липса на симпатия към мис Йорк, както и той самият, бавно започна да се съживява. Възстановяването му бе ускорено от затръшването на вратата и от поведението на Фредерик, сграбчил в обятията си съпругата, за която милорд нито за миг не забравяше, че е щерка на единствения милионер в света, проявил необяснимото желание да го отърве от сина му. А това в неговите очи беше най-благородното качество, на което е способен един милионер.
Той се надигна и немощно запримигва. Макар и да се чувствуваше много по-добре, все още беше отпаднал.
— За какво се разказва в сценария ти, сърчице мое? — попита мисис Фреди.
— Ще ти кажа, ангелче. Само че дали да не събудим папа? Изглежда ми оклюмал.
— По-добре го остави да си почине. Тази Джейн го разстрои.
— Тя е в състояние всекиго да разстрои. На този свят най-много мразя нахалниците, които се пъхат между мъж и жена с цел да ги скарат. Искам да кажа, че не е редно да се застава между съпрузи. Та сценарият ми е за двама съпрузи. Мъжът е беден — няма пари, ако загряваш какво имам предвид, но претърпява злополука и ония катили от болницата заявяват, че няма да го оперират, ако не им пусне преди това пет стотака. Откъде обаче да ги вземе? Положението ти е ясно, нали?
— О, да.
— Силно, а?
— Страхотно силно.
— Това е нищо. Ти да видиш какво става по-нататък. Жената пипва някакъв милионер, съблазнява го и го кара да й обещае, че ще снесе мангизите. Междувременно следват телефонни разговори с лекаря от болницата. Тя се смее весело, за да не може оня, милионерът, да загрее, че сърцето й се къса. Забравих да ти кажа, че операцията трябва да се направи незабавно, иначе нашият човек ще хвърли топа. Драматично, а?
— Ужасно.
— И така, идва време милионерът да си поиска своето. Смятам да го нарека „Цената на една жена“.
— Чудесно.
— Следва най-големият удар. Влизат в спалнята и… О, здрасти, папа! По-добре ли си?
Лорд Емсуърт се беше изправил. Малко замяташе крак, като вървеше, но на душата му бе спокойно.
— Много по-добре, благодаря.
— Мисля, че се познаваш с жена ми?
— Ах, лорд Емсуърт — извика мисис Фреди, — така ужасно съжалявам. За нищо на света не бих допуснала да се случи такова нещо, но…
Лорд Емсуърт бащински я потупа по ръката. И отново изпадна в недоумение как синът му Фредерик е успял да спечели сърцето на толкова красиво, симпатично и тъй чудно богато момиче.
— Вината беше изцяло моя, мило дете. Но… — той млъкна. Ясно беше, че нещо го тормози. — Кажи ми, когато Фредерик беше с онази брада… когато Фредерик беше… беше… беше с онази брада, наистина ли приличаше на мен?
— О, да. Много.
— Благодаря ти, мила. Това исках да знам. А сега ви оставям. Сигурно искате да бъдете сами. И при първа възможност трябва да ми дойдеш на гости в Бландингс, мило дете.
След което милорд замислено излезе от стаята.
— В този хотел има ли бръснарница? — попита той момчето от асансьора.
— Да, сър.
— Тогава би ли ми показал къде е.
Лорд Емсуърт седеше в библиотеката си в Замъка Бландингс и блажено отпиваше от последното за деня уиски със сода. През отворения прозорец нахлуваха ароматът на цветя и кроткото шумолене на лятната нощ.
На душата му би трябвало да е спокойно, защото откакто се бе върнал, много неща подсладиха живота му. Ангъс Макалистър беше докладвал, че листните въшки се поддават успешно на унищожение с разтвор на китова мас, а заболялата крава изведнъж тръгна към подобрение и според последните сведения се бе изправила на крака и се хранеше почти с предишния си апетит. Да не говорим, че погладеше ли се по гладко избръснатата брадичка, милорд не само се чувствуваше по-добър, но и някак олекотен, сякаш от плещите му се бе стоварил тежък товар.
Но въпреки всичко лорд Емсуърт седеше, а челото му беше сбърчено от размисъл.
Той разклати звънеца.
— Да, милорд?
Лордът изгледа с одобрение предания си иконом. Дяволски дълго бе служил Бийч в замъка и несъмнено щеше да служи още много години. Когато се завърна, милорд остана много доволен от начина, по който очите на иконома заблестяха, сякаш видът на господаря му бе донесъл огромно облекчение.