— Бийч — каза лорд Емсуърт, — ще бъдеш ли така добър да поръчаш междуградски разговор с Лондон.
— Много добре, милорд.
— Свържи се с шейсет и седми апартамент в хотел „Савой“ и говори с мистър Фредерик.
— Да, милорд.
— Кажи му, че силно се интересувам как завършва сценарият му.
— Сценарий ли казахте, милорд?
— Да, сценарий.
— Много добре, милорд.
Лорд Емсуърт отново потъна в съзерцание. Мина известно време. Икономът се върна.
— Говорих с мистър Фредерик, милорд.
— И какво?
— Каза да ви предам поздравите му и че когато милионерът и жената на вашия човек влезли в спалнята, за крака на леглото бил завързан черен ягуар.
— Ягуар ли?
— Ягуар, милорд. Госпожата заявила, че той бил там, за да брани честта й, при което милионерът се размекнал, дал й парите и двамата запели дует. Вашият човек се възстановил напълно след операцията, милорд.
— Уф! — облекчено въздъхна лорд Емсуърт — благодаря ти, Бийч. Това е всичко.
ГУЦ-КОО-О-О-О-О-У!
Благодарение на гласността, дадена от вестниците „Бриджнорт“, „Шифнъл“ и „Олбрайтън Аргус“ (който е обединен със „Зърнопроизводителски глас“ и „Животновъдско ехо“) днес целият свят знае, че сребърният медал за най-гойно прасе в Осемдесет и седмата ежегодна селскостопанска изложба в графство Шропшър бе спечелен от Императрицата на Бландингс — черната бъркширска свиня на лорд Емсуърт.
Малцина обаче си дават сметка, че само косъм делеше в един момент това великолепно животно от лелеяната чест.
Сега вече историята може да бъде разказана.
Тази кратка глава от Тайните архиви на Замъка Бландингс най-вероятно е започнала през нощта на осемнайсети юли, когато Джордж Сирил Ненагледния (двадесет и девет годишен), свинар на работа при лорд Емсуърт, бил арестуван от полицая Еванс в селото Маркет Бландингс, защото в нетрезво състояние нарушавал обществения ред в кръчмата „Козел и перушина“. На деветнайсети юли, след като първо направил опит да се извини, после обяснил, че имал рожден ден, а накрая си измислил и алиби, Джордж Сирил съвсем справедливо бил осъден на четиринайсет дни затвор без право да бъде освободен под гаранция.
На двайсети юли Императрицата на Бландингс, известна с огромния си, да не кажа, необуздан апетит, за пръв път в живота си обърнала гръб на всякаква храна. А на двайсет и първи юли сутринта ветеринарният лекар, повикан да постави диагнозата и да се справи с тази необяснима въздържаност, бил принуден да признае пред лорд Емсуърт, че случаят надхвърля професионалното му умение.
Нека прели да минем нататък се уверим, че не сме допуснали грешка в датите.
18 юли — Празнична оргия на Сирил Ненагледния
19 юли — Същият хвърлен в затвора
20 юли — Свинята отказва насъщния
21 юли — Ветеринарният лекар вдига ръце.
Така.
Въздействието от съобщението на ветеринарния лекар върху лорд Емсуърт бе съкрушително. По принцип житейските несгоди на нашето съвремие оставят съвършено незасегнат този завеян, добродушен пер. Стига да грее слънце, храната му да се поднася редовно и по-малкият му син Фредерик да го освободи от присъствието си, той е спокоен и щастлив. Но и в неговата броня има уязвими брънки и ето, че една от тях бе уцелена онази сутрин. Зашеметен от току-що получената вест, той стоеше до прозореца на голямата библиотека в Бландингс и се взираше навън с незрящи очи.
Междувременно вратата се отвори Лорд Емсуърт се обърна и след като премигна веднъж-дваж, както правеше винаги, когато нещо се изпречеше насреща му, съобрази, че току-що влязлата красива и властна жена е сестра му — лейди Констанс Кийбъл. И нейното поведение, подобно на неговото, издаваше дълбоко безпокойство.
— Кларънс! — извика тя. — Случи се нещо странно!
Милорд поклати безнадеждно глава.
— Знам. Той току-що ми каза.
— Как? Той е бил тук?
— Няма и минута откакто излезе.
— Как можа да го пуснеш! Нима не знаеш, че искам да го видя?
— Каква полза от това?
— Поне можех да му изкажа съчувствието си — рязко отвърна лейди Констанс.
— Да, вярно — съгласи се лорд Емсуърт, след като добре обмисли тази възможност. — Само че, това говедо не заслужава никакво съчувствие. Тъп е като галош.
— Нищо подобно. Той е изключително интелигентен за годините си младеж.
— Младеж? Смяташ ли, че може да мине за младеж? Ако питаш мен, петдесетте не му мърдат.
— Ти да не си се побъркал? Хичъм на петдесет!
— Не Хичъм. Смидърс.
Както често й се случваше, когато разговаряше с брат си, лейди Констанс усети, че й се завива свят.