— Ще бъдеш ли така любезен, Кларънс, с прости думи да ми обясниш за какво, според теб, става дума?
— За Смидърс. Императрицата на Бландингс отказва да яде, а Смидърс заяви, че нищо не може да направи. И това ми било ветеринарен лекар!
— Тогава значи не си чул? Кларънс, случи се нещо ужасно, Анджела развали годежа си с Хичъм.
— А селскостопанската изложба е другата сряда!
— Но какво общо има това, за бога? — извика лейди Констанс и отново усети познатия световъртеж.
— Какво общо ли? — разпалено отвърна милорд. — Моята рекордьорка, на която й остават по-малко от десет дни да се подготви за изключително тежко състезание с целия свински елит в графството, изведнъж отказва да се храни…
— Ще престанеш ли най-после да бръщолевиш за това отвратително прасе и ще обърнеш ли внимание на нещо наистина важно? Казах ти, че Анджела — племенницата ти Анджела — е развалила годежа си с лорд Хичъм и е заявила, че ще се омъжи за онзи безнадежден пройдоха Джеймс Белфърд.
— Синът на стария Белфърд, енорийския свещеник?
— Да.
— Не може да го стори. Той е в Америка.
— Не е в Америка. В Лондон е.
— Не — настоя лорд Емсуърт и мъдро поклати глава. — Грешиш. Спомням си, че преди две години срещнах баща му на пътя край двайсетакровата нива на Мийкър и той съвсем членоразделно ми каза, че на следващия ден момчето заминава за Америка. Би трябвало вече да е стигнал.
— Толкова ли не можеш за проумееш? Той се е върнал.
— Ами? Върнал се е. Значи ясно. Върнал се е, казваш.
— Нали помниш, че навремето имаше нещо между него и Анджела, но една година след заминаването му тя се сгоди за Хичъм и аз реших, че всичко е приключено. Сега обаче излиза, че миналата седмица е ходила в Лондон, срещнала се е с този Белфърд и историята е започнала отначало. Заяви ми, че е писала на Хичъм и е развалила годежа.
Настъпи мълчание. Брат и сестра останаха известно време потънали в размисъл. Лорд Емсуърт заговори пръв.
— Опитахме с жълъди — каза той. — Опитахме с обезмаслено мляко и картофени обелки. Не и не. Не ще да ги погледне.
Усетил с чувствителната си кожа изпепеляващия поглед на две сестрински очи, милорд стреснато се върна към действителността.
— Абсурдно! Нелепо! Смешно! — бързо занарежда той. — Да развали годежа! Тц-тц-тц! Каква глупост! Аз лично ще поговоря с този младеж. Ако смята, че може да си разиграва коня, както си иска и да зарязва племенницата ми без да…
— Кларънс!
Лорд Емсуърт премигна. Като че ли нещо не беше наред, само че не можеше да проумее какво. Беше убеден, че с последните си думи е уцелил верния тон — силни, убедителни, властни думи.
— Ъ?
— Годежът е бил развален от Анджела!
— А, от Анджела?
— Този Белфърд й е замаял главата. Въпросът е как да постъпим сега?
Лорд Емсуърт се замисли.
— Дръж твърда политика — решително посъветва той. — Няма да се съгласяваш с никакви глупости. Не им изпращай сватбен подарък.
След време лейди Констанс несъмнено щеше да намери подходящите жлъчни слова, с които да съкруши това малоумно предложение, но тя още си поемаше дъх, за да даде воля на езика си, когато вратата се отвори и в стаята влезе едно момиче.
Беше красива девойка с руса коса и сини очи, които в по-благоприятни времена вероятно са навеждали тоз или онзи на мисли за две задрямали под южното слънце лагуни. Сега обаче, за съжаление, времената не бяха такива. При среща с погледа й лорд Емсуърт получи усещане за досег с оксиженова горелка и доколкото нещо, нямащо отношение към сина му Фредерик, изобщо бе в състояние да го разтревожи, може да се твърди, че този поглед го смути. Стори му се, че Анджела е разстроена и му домъчня. Той обичаше Анджела. За да разведри наелектризираната атмосфера, милорд каза:
— Анджела, мила, разбираш ли нещо от прасета?
Момичето се изсмя. Смехът й беше рязък и горчив — особено неприятен непосредствено след закуска.
— Да, разбирам. Ти си именно прасе.
— Кой, аз?
— Да, ти! Леля Констанс каза, че ако се омъжа за Джими, няма да ми дадеш парите.
— Пари ли? Пари, казваш? — лорд Емсуърт беше леко озадачен. — Какви пари? Ти никога не си ми давала пари.
Чувствата на лейди Констанс намериха излаз в звук, силно наподобяващ гъргорене на прегрят радиатор.
— Убедена съм, че прословутата ти разсеяност е просто отвратителна преструвка, Кларънс. Много добре знаеш, че след смъртта на клетата Джейн ти стана настойник на Анджела.
— И докато не навърша двадесет и пет години, не мога да докосна парите си без твое съгласие.
— Добре де, на колко си години?
— На двадесет и една.
— Тогава за какво се тревожиш? — недоумяваше лорд Емсуърт. — Няма повод за тревоги още цели четири години. Господ ми е свидетел, че парите ти са непокътнати и на сигурно място.