Анджела тропна с крак. Вярно — жест неподобаващ на една дама, но все пак за предпочитане пред ритника, с който нисшите й инстинкти я подтикваха да дари вуйчо си.
— Казах на Анджела — обясни лейди Констанс, — че щом не можем да я принудим да се омъжи за лорд Хичъм, можем поне да опазим парите й от онзи пройдоха, с когото си е наумила да се зачерни.
— Той не е пройдоха! И си има предостатъчно пари да се оженим, само че му трябва известен капитал, за да влезе в съдружие с…
— Пройдоха е. Нима не го изпратиха в чужбина, защото…
— Това беше преди цели две години. Сега…
— Мила Анджела, можеш да спориш до…
— Не споря. Просто ти казвам, че ще се омъжа за Джими, та ако ще и двамата да умрем от глад на улицата.
— На коя улица? — попита лорд Емсуърт, като с мъка откъсна блуждаещите си мисли от проблема с жълъдите.
— Коя да е.
— Виж какво, Анджела, моля те да ме изслушаш.
Лорд Емсуърт имаше впечатлението, че около него ужасно много се говори. Чувствуваше се като жалка отломка, подхвърляна от женски гласове сред разбунтувала се стихия. По всичко личеше, че и племенницата му, и сестра му, имаха да си казват много неща и ги казваха едновременно и фортисимо. Очите му с копнеж се обърнаха към вратата.
Направи го изключително елегантно. Леко завъртане на дръжката и вече беше далеч от тези гласове, там, където имаше покой. Милорд весело заприпка надолу по стълбите и се втурна навън, където грееше слънце.
Веселието му обаче не бе дълготрайно. Най-после получили възможността да се съсредоточат върху истински сериозните жизнени проблеми, мислите му станаха тъжни и мрачни. Облакът, помрачаващ настроението му преди да започне цялата Хичъм-Анджело-Белфърдска история, отново скри слънцето от взора му. Всяка стъпка, която го приближаваше към кочината с линеещата вътре Императрица, му тежеше повече от предишната. Милорд стигна до кочината, облегна се на перилата и кахърно се вторачи в необятната свинска маса пред себе си.
Защото въпреки диетата напоследък, Императрицата на Бландингс не бе изпосталяла. Тя наподобяваше огромен балон с уши и опашка и беше точно толкова кръгла, колкото може да е едно прасе, без да се пръсне. Независимо от това лорд Емсуърт я съзерцаваше и неутешимо тъгуваше. Още малко да се понатъпче и нито едно прасе в цялото графство Шропшър няма да може да остане в нейно присъствие с гордо вдигната глава. А сега, точно защото отказваше да погълне това „малко“, изумителното добиче щеше да бъде вписано в обидно безразличната графа „И други“. О, колко жестоко, колко жестоко!
Постепенно милорд осъзна, че някой му говори и като се обърна, забеляза редом със себе си сериозен младеж с бричове за езда.
— Аз такова… — издума младежът.
Милорд предпочиташе самотата, но все пак с облекчение установи, че нашественикът не е от противоположния пол. Жените са склонни да пилеят мислите си разнопосочно, докато мъжете са практични и на тях може да се разчита, че ще се придържат към главното. Освен това младият Хичъм вероятно също отглеждаше прасета и нищо чудно да го изненада с някой полезен съвет.
— Аз такова… наминах да видя дали не мога да направя нещо във връзка с тази ужасна история.
— Изключително предвидливо и мило от ваша страна, приятелю — затрогнат отвърна лорд Емсуърт. — Боя се, че работата е доста безнадеждна.
— За мен е пълна загадка.
— За мен също.
— Та само миналата седмица нищо й нямаше.
— До онзи ден нищо й нямаше.
— Изглеждаше съвсем бодра, весела и прочие.
— Прав сте.
— И изведнъж това — като гръм от ясно небе, така да се каже.
— Точно. Необяснимо. Направихме всичко възможно да събудим апетита й.
— Апетита й? Нима Анджела е болна?
— Анджела? Не, едва ли. Преди няколко минути изглеждаше съвсем здрава.
— Значи сте я виждали тази сутрин? Каза ли нещо за тази ужасна история?
— Не. Говореше за някакви пари.
— Всичко е толкова неочаквано.
— Като гръм от ясно небе — съгласи се лорд Емсуърт. — Такова нещо досега не й се е случвало. Започвам да се боя от най-лошото. Според рецептурника на Улф и Лемън здравото прасе трябва да приема на ден храна, съдържаща петдесет и седем хиляди и осемстотин калории, от които два килограма и сто и петдесет грама протеин, дванадесет килограма въглехидрати…
— Какво общо има това с Анджела?
— С Анджела ли?
— Дойдох да разбера защо Анджела е развалила годежа ни.
Лорд Емсуърт се съсредоточи. Имаше смътната представа, че беше чувал някой да споменава нещо подобно. Постепенно си припомни всичко.