— Разбира се!
— Тогава ще я взема — каза той с променено, далеч по-ведро настроение.
Ето как стоят нещата и вече сигурно ви е ясно защо, напускайки подсъдимата скамейка като свободен човек, вътрешно ме разяждаха угризения. На двадесет и пет години, когато целият живот беше пред него и прочие, Оливър Рандолф Сипърли бе заврян в пандиза и то по моя вина. Аз бях този, който завлече на дъното едва напъпилата негова юност, така да се каже, и сега изникваше въпросът как да изкупя вината си.
Преди всичко трябваше да вляза във връзка със Сипи и да разбера какво е последното му желание. Пообиколих насам-натам, поразпитах и скоро се озовах в малка тъмна стаичка с бели стени и дървена скамейка. На скамейката седеше Сипи, стиснал глава в ръце.
— Как си, друже? — продумах приглушено, както се говори на болник.
— С мен е свършено — отвърна Сипи. Видът му бе на препикано мушкато.
— Хайде, хайде — рекох, — нещата не са толкова зле, колкото изглеждат. Нали съобрази да не им дадеш истинското си име. Поне във вестниците няма да пише за теб.
— Вестниците са ми последна грижа. Не ми дава мира единствено мисълта как да прекарам три седмици с Прингълови, броено от днес, когато се налага да гния В затвора, окован във вериги и с топуз на крака?
— Но нали не искаше да заминеш?
— Тук не става въпрос какво искам, тъпако. Трябва да отида. В противен случай леля ми ще разбере къде съм. А разбере ли, че излежавам присъда от трийсет дни без право на обжалване в най-дълбокия зандан под крепостния ров — хм, представяш ли си каква съдба ме очаква?
Схванах мисълта му.
— Този проблем не е по силите ни — рекох мрачно. — Налага се да го поверим в ръцете на висш интелект. Човекът, до когото трябва да се допитаме, е Джийвс.
И след като изкопчих още няколко необходими подробности, аз му стиснах ръката, потупах го по гърба и се понесох към къщи при Джийвс.
— Джийвс — казах, след като гаврътнах живителната течност, предвидливо забъркана още преди пристигането ми. — Трябва да ти кажа нещо важно, което засяга жизнените интереси на човек, когото винаги си възприемал като… абе с една дума мистър Сипърли.
— Да, сър?
— Джийвс, мистър Сипърли е сгазил лука.
— Наистина ли, сър?
— И то благодарение на мен. Аз бях този, който в миг на криворазбрано милосърдие, ръководен единствено от желанието да го развеселя и да вдъхна смисъл на съществуванието му, предложих да свие онази полицейска каска.
— Нима, сър?
— Бъди така добър да вникнеш в същността, Джийвс. Историята и без това е ужасно объркана за човек с моя главобол и ако ме прекъсваш, ще изпусна нишката. Затова, не се обаждай, а просто кимай от време на време, за да знам, че следиш мисълта ми.
Затворих очи и се съсредоточих.
— Като начало, Джийвс, може би знаеш, а може би не, че на практика мистър Сипърли е напълно зависим от леля си Бърта.
— Това да не е мис Сипърли от имението Падок до село Бекли-он-дъ-Муър, в графство Йоркшър, сър?
— Да. Само не ми казвай, че я познаваш!
— Не лично, сър. Но имам братовчед, който живее в същото село и бегло познава мис Сипърли. Описва ми я като властна и избухлива възрастна дама… Извинявайте, сър, трябваше само да кимна.
— Правилно, трябваше да кимнеш. Да, Джийвс, трябваше да клюмнеш. Но сега вече е твърде късно.
И аз клюмнах. Предната нощ не се бях насладил на обичайните осем часа сън и от време на време бях склонен да изпадам в нещо като летаргия.
— Да, сър? — обади се Джийвс.
— Ъ… о,… да — стреснах се аз. — До къде бях стигнал?
— Казвахте, че мистър Сипърли е изцяло зависим от мис Сипърли, сър.
— Така ли?
— Да, сър.
— Прав си, така беше. Е, тогава лесно ще разбереш, Джийвс, че той трябва дяволски да внимава да не си разваля отношенията с нея.
Джийвс кимна.
— Сега забележи: онзи ден тя изпратила на Сипи писмо, в което му съобщава, че трябва да пее на нейния селски концерт. Това било равностойно на кралска заповед, така че за отказ от негова страна и дума не можело да става. Той обаче бил пял и преди на неин концерт и съвсем недвусмислено бил освиркан, затова нямал намерение това да се повтори. Дотук ясно ли е?
Джийвс кимна.
— И какво мислиш направил той, Джийвс? Нещо, което за момента му се струвало хитроумно. Казал й, че макар да е очарован от възможността да пее на селския концерт, по нещастно стечение на обстоятелствата някакъв издател му поръчал да напише серия статии за колежите в Кеймбридж. Това го задължавало веднага да замине за там и да отсъствува за около три седмици. Дотук ясно ли е?
Джийвс отново кимна.
— В резултат на което, Джийвс, мис Сипърли му писала в отговор, че и според нея работата трябва да се поставя пред удоволствието — под удоволствие тя изглежда имала предвид песнопението в Бекли-он-дъ-Муър и осмиването на племенника й от местното селячество, — но щом заминавал за Кеймбридж, непременно трябвало да отседне при нейните приятели Прингълови. Имали къща извън града. После им драснала няколко реда, с които ги уведомила да го очакват на двайсет и осми и те й драснали в отговор, че всичко е окей. Мистър Сипърли обаче е в дранголника и никой не знае как ще свърши цялата работа. Джийвс, това е достойно предизвикателство за огромния ти интелект. Разчитам на теб.