— Какъв невероятен късмет, Джийвс!
— Да, сър.
— Откъде научи всичко това?
— От самия полицай, сър. Той ми е братовчед.
Аз се изцъклих. Така да се каже, загрях всичко.
— Божичко, Джийвс! Нали не си го подкупил?
— О, не, сър. Но миналата седмица той имаше рожден ден и аз му направих малък подарък. Егбърт винаги ми е бил много симпатичен, сър.
— Колко?
— Само пет лири, сър.
Бръкнах в джоба си.
— Заповядай — рекох. — И още пет за късмет.
— Много благодаря, сър.
— Джийвс — казах. — Неведоми са пътищата на чудесата, които вършиш. Ще имаш ли нещо против, ако попея?
— Не, разбира се, сър — отвърна Джийвс.