— Добре, милорд — отвърна Халигорн разтреперан.
— И гледайте доброволците наистина да са доброволци!
— Ще бъде сторено, милорд — прошепна кметът.
Събирането на армията мина по-бързо, отколкото очакваше Валънтайн — само няколко дена бяха нужни за подбор, въоръжаване и осигуряване на припаси. Халигорн съдействаше всячески — сякаш искаше да види Валънтайн час по-скоро на път за някоя друга област.
Гражданското опълчение, събрано, за да брани Пендиуейн от нахлуване на претендент, сега стана ядро на сформираната набързо лоялистка армия — около двайсет хиляди мъже и жени. Град с тринайсет милиона жители би могъл да даде значително по-големи ефективи; но Валънтайн не искаше да разстройва повече живота в Пендиуейн. А и не бе забравил максимата си, че е по-добре да жонглираш с бухалки, отколкото с дуикови дънери. Двайсет хиляди бойци бяха за него горе-долу сносна военна сила, а от дълго време стратегията му беше да постигне целта си с постепенно привличане на подкрепа. Дори огромният Зимър, разсъди той, започва като малки струйки и поточета някъде в северните планини.
Тръгнаха по Глейдж в ден, дъждовен преди зазоряване, възхитително ясен и слънчев след това. Всички речни кораби на петдесет мили разстояние от двете страни на Пендиуейн бяха реквизирани за превозване на войските. Голямата флотилия се движеше спокойно на север, вятърът развяваше зеленозлатните знамена на коронала.
Валънтайн стоеше близо до носа на флагманския кораб. До него бяха Карабела, Делиамбър и адмирал Азенхарт от Острова. Измитият от дъжда въздух ухаеше приятно и чисто — хубавият свеж въздух на Алханроел, който повяваше към него от замъка Връхни. Чудесно беше чувството, че най-после е на път към дома.
Тези речни кораби от Източен Алханроел бяха по-аеродинамични, по-малко фантазьорски причудливи от ония, които Валънтайн бе видял по Зимър. Те бяха големи, прости плавателни съдове, високи и тесни, с мощни машини, способни да ги придвижват срещу силното течение на Глейдж.
— Реката тече бързо срещу нас — каза Азенхарт.
— Така и би трябвало да бъде — отвърна Валънтайн. Той посочи някакъв невидим връх далеч на север и високо в небесата. — Тя извира от долните склонове на върха. По протежение на своите хиляди мили спада почти с десет мили и цялата тежест на водата се устремява срещу нас, докато се движим към извора й.
Хджортът моряк се усмихна.
— Като си помислиш, че трябва да преодоляваш такава сила, плуването по океана изглежда като детска игра. Реките винаги са ме учудвали — толкова тесни, толкова бързи. Дайте ми открито море, дракони и прочие, тогава съм щастлив.
Но Глейдж, макар и стремителна, беше кротка. Едно време по нея е имало много бързеи и водопади, била е буйна и почти неплавателна на стотици мили разстояние. За четиринайсет хиляди години, откакто на Маджипур се бяха заселили човеци, всичко това се бе променило. С помощта на язове, шлюзи, околовръстни канали и други приспособления Глейдж, подобно на Шестте реки, които се спущаха от върха, бе впрегната да служи за нуждите на своите господари почти по цялото си течение. Само в по-долното течение, където поради равната околна долина обуздаването на наводненията беше постоянен проблем, имаше известни трудности, и то само през периоди на проливни дъждове.
Провинциите от двете страни на Глейдж също бяха спокойни: пищно раззеленена земеделска област, в която тук-там имаше големи градски центрове. Присвил очи срещу ярката светлина на утрото, Валънтайн гледаше в далечината и търсеше някъде напред сивата грамада на замъка Връхни; но колкото и голям да беше върхът, дори той не можеше да се види от две хиляди мили разстояние.
Първият важен град по реката над Пендиуейн беше Макропрозопос, известен със своите тъкачи и художници. Когато корабът се приближи, Валънтайн видя, че крайбрежният район на Макропрозопос е украсен с огромни знамена на коронала, вероятно изтъкани набързо, и дори в момента още продължаваха да се окачват.
Слийт каза замислено:
— Питам се какво означават тези флагове: предизвикателна изява на вярност към мургавия коронал, или капитулация пред вашите претенции?
— Сигурно засвидетелстват уважението си — обади се Карабела. — Знаят, че напредваш по реката — затова са сложили знамена да те приветстват!
Валънтайн поклати глава.
— Мисля, че тези хора са просто предпазливи. Ако положението в замъка Връхни се развие в моя вреда, винаги могат да твърдят, че това са били символи на вярност към другия. А ако падне той, ще могат да кажат, че втори след Пендиуейн са ме признали. Смятам, че не бива да им позволяваме удоволствието да бъдат толкова двулични. Азенхарт!