— Тунигорн! — извика Валънтайн.
— Милорд! Елидат каза, че сте се променили, но не предполагах…
— Толкова ли съм ти непознат с това лице?
Тунигорн се усмихна.
— Ще трябва да свикна, милорд. Но това ще стане с течение на времето. Нося ви добра новина.
— Достатъчно добра е новината, че те виждам отново.
— Но аз ви нося още по-добра. Предателят е открит.
— Три пъти в течение на половин час вече ми казваха, че е на три различни места.
— Не зная нищо за тези съобщения. Ние го намерихме.
— Къде?
— Барикадирал се е във вътрешните помещения. Последен го е видял слугата му; старият Канзимар, верен докрай; видял го да бръщолеви несвързано от ужас и най-сетне разбрал, че този, който стои пред него, не е короналът. Заключил е всичките си покои, от тронната зала до съблекалните, и е сам там вътре.
— Добра новина наистина! — Валънтайн се обърна към Делиамбър: — Потвърждава ли се тя от твоите магии?
Пипалата на Делиамбър зашаваха.
— Усещам присъствието на мрачна, зла сила в оная висока сграда.
— Императорските покои — каза Валънтайн. — Добре. — Обърна се към Шанамир и рече: — Прати съобщение на Слийт, Карабела, Залзан Кавол, Лизамон Хълтин. Искам и те да бъдат с мен, когато го обградим.
— Слушам, милорд! — Очите на младежа святкаха от вълнение.
— Кои са тия хора, които назовахте? — попита Тунигорн.
— Другари в скитанията ми, стари приятелю. През време на моето изгнание те ми станаха много скъпи.
— Тогава ще бъдат скъпи и на мен, милорд. Които и да са, щом ви обичат, аз също ще ги обичам. — Тунигорн се загърна с наметалото си. — Но какво става с този студ? Кога ще започне да отслабва? Чух от Елидат че климатичните машини…
— Да.
— А могат ли да се поправят?
— Елидат отиде при тях. Кой знае каква пакост е направил Барджазидът? Но да разчитаме на Елидат. — Валънтайн погледна към вътрешния палат високо над себе си, присвивайки очи, сякаш по този начин можеше да види през величествените каменни стени уплашеното нагло същество, криещо се зад тях.
— Този студ ме тревожи много, Тунигорн — каза той мрачно. — Ала прекратяването му сега е в ръцете на Божествения — и на Елидат. Ела. Да видим дали ще успеем да измъкнем оная гад от бърлогата му.
14
Часът за окончателна разплата с Доминин Барджазид беше вече близък. Валънтайн се придвижваше бързо напред, навътре и нагоре през всички познати чудни места.
В тази сводеста сграда се помещаваше архивът на лорд Престимион: там този велик коронал бе уредил музей на историята на Маджипур. Валънтайн се усмихна при мисълта да сложи жонгльорските си бухалки до меча на лорд Стиамот и украсената със скъпоценности пелерина на лорд Конфалюм. Там се извисяваше шеметно стройната, крехка на вид наблюдателна кула, съградена от лорд Ариок, необикновена постройка наистина, може би указание за още по-чудните дела, които Ариок е щял да извърши, ако е станал понтифекс. Това — един двоен атриум с издигнат басейн в средата — беше параклисът на лорд Киникен, съединен с прекрасната белоплочеста зала, където Господарката отсядаше винаги, когато дойдеше да гостува на сина си. А полегатите затревени покриви там представляваха градинската беседка на лорд Конфалюм, любимата лична прищявка на този обичащ лукса високомерен монарх, място, където бяха събрани нежни цветя от всички краища на Маджипур. Валънтайн се молеше те да оцелеят през тази нощ на зимни хали, защото мечтаеше скоро да бъде сред тях, с помъдрели от пътуванията очи и да съзерцава отново чудесата, които бе видял в горите на Зимроел и по бреговете на Стоиензар.
Нагоре…
През наглед безкраен лабиринт от коридори, стълбища, галерии, тунели и пристройки, напред и все напред.
— Ще умрем от старост, а не от студ, докато стигнем до Барджазид! — промърмори Валънтайн.
— Още малко остава, милорд — каза Шанамир.
— Но според мен недостатъчно малко.
— Как ще го накажете, милорд?
Валънтайн погледна младежа.
— Да го накажа? Да го накажа? Какво наказание може да има за това, което е извършил той? Бой с камшик? Три дена на стаджеви корички? Все едно да накажа Стейче, загдето ни блъскаше в камъните.
Шанамир гледаше учудено.
— Никакво наказание ли няма да има изобщо?
— Не, не такова, каквото разбираш под наказание.
— Нима ще го пуснете, за да продължава да върши злини?
— И това не — отвърна Валънтайн. — Но първо трябва да го заловим, а после ще говорим какво да правим с него.