11
Фургонът на трупата на Залзан Кавол беше толкова великолепен отвън, колкото и отвътре. Подът беше от тъмни лъскави дъски от дървото нощоцвет, полирани с блестящ лак и скрепени една за друга с ненадминато майсторство. Отзад, в отделението за пътници, от сводестия покрив висяха изящни нанизи от изсушени семена и пискюли, а стените бяха покрити с кожени драперии със спираловидни рисунки, заплетени инкрустации, знамена от тънък като воал материал. Макар и не твърде просторно, в него имаше място за петима-шестима души със скандарски ръст. Средата на кабината беше предназначена за складиране на лични вещи, пътнически сандъци, пакети и жонгльорски принадлежности — целият багаж на трупата, а отпред, на издигната капра под открито небе, се намираше мястото на коларя, достатъчно широко за двама скандари или трима човеци.
Колкото огромен и разкошен да беше фургонът, кола, достойна за херцог и дори за коронал, като цяло той беше ефирен и лек, достатъчно лек, за да се носи върху отвесен стълб топъл въздух, произвеждан от магнитни ротори, които се въртяха в търбуха му. Докато Маджипур се въртеше около оста си, дотогава щяха да се въртят и роторите, а когато роторите се завъртяха, фургонът щеше да лети почти на цяла стъпка от земята и лесно можеше да бъде теглен от един впряг ездитни животни.
Късно сутринта привършиха товаренето на багажа си в колата и влязоха в странноприемницата да обядват. Валънтайн с учудване видя как в този момент се появи хджортът с оранжевите мустаци и седна до Залзан Кавол. Скандарът тупна с юмрук по масата, за да му обърнат внимание, и изрева:
— Запознайте се с нашия нов домакин! Това е Виноркис, който ще ми помага в сметките, ще се грижи за имуществото ни и ще се занимава с всевъзможните дребни работи, за които сега отговарям аз.
— О, не — промърмори Карабела под нос. — Нима е наел хджорт? Онова плашило, което ни зяпа вече цяла седмица?
Виноркис се усмихна с противната си хджортска усмивка, показвайки троен ред жилави като гума дъвкателни хрущяли, и се озърна с облещени очи.
— Значи сериозно говореше, когато казваше, че ще се присъединиш към нас! — възкликна Валънтайн. — Аз пък го помислих за шега, това за жонглирането с цифри.
— Всеизвестно е, че хджортите никога не се шегуват — произнесе Виноркис тържествено и избухна в гръмогласен смях.
— Но какво става с търговията ти с хайгусови кожи?
— Продадох всичката си стока на пазара — отговори хджортът. — Помислих си за вас, че не знаете къде ще бъдете утре и пет пари не давате за това. Възхитих се. Завидях ви дори. Запитах се: „Цял живот ли ще търгуваш с хайгусови кожи, Виноркис, или ще опиташ нещо ново? Може би скитнически живот?“ И така предложих услугите си на Залзан Кавол, когато случайно дочух, че имал нужда от помощник. И ето ме тук!
— Да, тук си — каза Карабела кисело. — Добре дошъл!
След обилно ядене се стегнаха за път. Шанамир изведе от обора четирите добичета на Залзан Кавол, говорейки им кротко и усмирително, докато скандарите връзваха хамутите им. Залзан Кавол пое юздите; брат му Хейтраг седна до него, а Аутифон Делиамбър се промъкна до тях. Шанамир, яхнал своето добиче, яздеше до фургона. Валънтайн се качи в уютното, разкошно пътническо отделение заедно с Карабела, Виноркис, Слийт и останалите четирима скандари. Доста време трябваше да нагласяват ръцете и краката си така, че всекиму да бъде удобно.
— Дий! — подвикна Залзан Кавол рязко и потеглиха.
Минаха през Фолкинкипската порта и поеха на изток по главното шосе, през което Валънтайн бе влязъл в Пидруид точно преди една седмица, в луненден.
Над крайбрежната равнина тегнеше лятна жега, въздухът беше душен и влажен. Възхитителните цветове на огнените палми вече започваха да вехнат и да капят и пътят беше осеян с опадали като пурпурни снежинки венчелистчета. Фургонът имаше няколко прозореца — тънки, корави листа от най-доброкачествена стикова кожа, грижливо съчетани, напълно прозрачни — и сред необикновената тържествена тишина Валънтайн гледаше как Пидруид се смалява и изчезва — този голям град с единайсет милиона жители, където бе жонглирал пред коронала, вкусил чудновати вина и пикантни храни и прекарал празнична нощ в обятията на тъмнокосата Карабела.