излезе от стаята с вид на леко, но подчертано превъзходство.
Сега тишината в стаята се нарушаваше само от прелистването на
страниците, от лекото тракане на порцелана в килера и досадното мърморене: „nous sommes, vous etes, ils sorit“; но след няколко минути шумът в килера затихна и
скоро след това Мери тихо се промъкна през кухнята в хола, изкачи се по стълбите
и почука на стаята на брат си. Тя се изкачи на тъмно, но дори и да имаше само
обоняние, щеше леко да открие стаята му по гъстия тежък дим от пура, който
излизаше от нея.
— Може ли да вляза, Мат? — прошепна тя.
— Влез — чу се отвътре превзет отговор.
При влизането й брат й, който бе отговорил толкова безразлично, не
вдигна очи, а седнал по риза на леглото така че да може да се вижда най-добре в
огледалото на шкафчето, продължи спокойно да се любува на себе си и за пуска
големи кълба дим към образа си в огледалото.
— Колко хубаво мирише пурата ти, Мат — забеляза Мери с искрено
възхищение.
С елегантен маниер Матю извади пурата от уста, като продължаваше доволно
да се наблюдава.
— Да — съгласи се той. — И така трябва, щом струва толкова пари. Това е
„Супремо“ и значи „най-хубаво“. Пет парчета за шест пенса, тази ми струва пени и
половина. Взех я като мостра и ако ми хареса, ще взема още… Миризмата е добра, Мери, но ние пушачите ценим букета. Никаква пура не може да бъде наистина
първокачествена, ако няма букет. Тази има пикантен букет, както се казва. — Той
неохотно отмести погледа си от огледалото и разглеждайки по-отблизо пурата,
добави:
— Стига толкова, май че достатъчно пуших.
— О, продължавай — насърчи го Мери. — Толкова е хубаво! Много по-приятно
е, отколкото като се пуши с лула!
— Не! Трябва да запазя другата половина за довечера — отговори той
твърдо и като угаси внимателно запаления край на пурата о порцелановия леген, прибра половинката в джоба на жилетката си.
— Аги Мойр харесва ли, като пушиш? — пошепна Мери, вадейки си заключение
от постъпката му.
— Агнес, ако обичаш, а не Аги — отвърна Матю обидено. — Колко пъти съм
ти казвал да не фамилиарничиш така. Това е вулгарно. То е… то е безочливо от
твоя страна.
Тя сведе очи.
— Съжалявам, Мат.
— Дано! Запомни, Мери, че госпожица Мойр е млада дама, твърде почтена
Страница 10
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
млада дама и при това моя годеница. Да! Ако искаш да знаеш, на нея й харесва, като пуша. Отначало тя беше против, но сега мисли, че това е мъжествено и
романтично. Но не й харесва дъхът ми след това и затова ми дава бонбони. Тя
предпочита сорта „Сладки устни“. Много са ароматични.
— Много ли я обичаш, Мат? — попита Мери сериозно.
— Да! А и тя много ме обича — потвърди той. — Ти не би трябвало да
говориш за неща, от които нищо не разбираш, но сигурно ти стига умът, за да
схванеш, че когато двама ходят заедно, значи се обичат. Агнес ме обожава. Да
видиш само какви неща ми дава. Чудесно е за млад човек да има такава връзка. Тя
е извънредно симпатично момиче.
За момент Мери се умълча, впила поглед в него, след това внезапно
притисна ръка към сърцето си и запита неволно, с копнеж:
— Боли ли те, когато мислиш за Агнес — когато не си с нея?
— Съвсем не — отговори Матю превзето. — Не е красиво да питаш така. Ако
ме болеше, щях да си помисля, че имам стомашно разстройство. Какво си такова
момиче да питаш и що за въпроси са това! Стига толкова, моля ти се! Сега ще се
упражнявам, не ме прекъсвай!
Той стана и като се наведе внимателно, за да не измачка новите си
панталони, измъкна изпод леглото един калъф и извади от него мандолина, украсена
с розова копринена панделка, вързана на голяма джуфка. След това той разгъна
една тънка нотна книжка с жълти корици и голямо заглавие: „Първи стъпки с
мандолината“, а по-долу с по-дребни букви: „Ръководство на леля Нели за млади
мандолинисти по метода на прочутия сеньор Розас“. Мат отвори книжката на втора
страница, сложи я на леглото пред себе си, седна до нея в живописно отпусната
поза, привлече романтичния инструмент и започна да свири. Но той, уви, не
оправда очакванията, които събуждаше позата му на опитен майстор, нито се впусна
бурно в някаква очарователна серенада, а бавно и мъчително издрънка два-три
такта от „Нели Блай“, препъвайки се все повече, докато най-после спря.
— Почни пак — каза Мери окуражително. Той я награди със сърдит поглед.
— Струва ми се, че те помолих да пазиш тишина, госпожице Бърборкова. Не
забравяй, че това е най-трудният и сложен инструмент. Трябва да се