изкуствените си зъби. Тя седна на стола край огъня и се замисли дали синът й ще
я заговори. Когато биваше в настроение, той я угощаваше с най-отбрани градски
клюки, викаше на ухото й как е изиграл Уодли и му е смачкал фасона, как кметът
Гордън сърдечно го потупал по рамото на площада, как работите на Пакстън вървят
все по-зле. В тези разговори никога и за никого не се чуваше добра дума, но за
бабата те бяха приятни с компрометиращата си пикантност, с язвителните си
клевети. Тя безкрайно им се наслаждаваше, като се нахвърляше и жадно поглъщаше
всяка лоша приказка за хората, и винаги се опиваше от превъзходството на сина си
над жертвата на разговора.
Но тази вечер Броуди мълчеше, зает с мислите си, които, успокоени от
лулата, вече не бяха така злобни, както на масата. Той си мислеше, че ще трябва
да укроти Мери, която някак си като че ли не беше негово дете, която никога не
бе се прекланяла пред него така ниско, както той желаеше, която никога не бе го
тачила като другите. Та тя вече ставаше хубавичко момиче, въпреки необуздания си
характер — външността си бе наследила от него, — но той трябваше, за свое
собствено задоволство и за нейно добро, да усмири този непокорен дух. Що се
отнасяше до познанството й с Денис Фойл, той се радваше, че мълвата бе стигнала
до ушите му и че бе потушил цялата работа в самото начало.
Броуди бе поразен от дързостта й — да му възразява както тази вечер и не
можеше да си обясни причината, но все пак сега той бе забелязал тази склонност
към неподчинение и в бъдеще щеше да бди по-внимателно, за да може да я изтръгне
из корен, ако отново се появи.
Погледът му падна върху Мама, но само за момент. За него единственото й
ценно качество се заключаваше в това, че му спестяваше разноските за слугиня в
къщи. Той неволно и отвратено сви уста; отдръпна бързо погледа си от нея и
насочи мислите си към по-приятни неща.
Страница 8
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
Да, ето Матю, синът му! Не е лошо момчето; може би е малко лукав,
мекушав и мазен и съвсем разглезен от майка си. Ще трябва да се следи! Но ако
иде в Индия, надяваше се Броуди, от него ще стане мъж. Времето вече наближаваше.
Само след две-три седмици той ще замине да заеме чудесната служба, която му
издействува сър Джон Лата. А, ще има да говорят хората за това! Чертите на
Броуди се отпуснаха при мисълта, че всеки ще изтълкува това назначение като
особен израз на благосклонността на сър Джон към него, като ново издигане на
доброто му име в града. Това ще е от полза за характера на сина му, а сам Броуди
ще стане още по-зачитан.
Тогава той отправи поглед към майка си, но по-снизходително и не така
грубо, както на масата. Тя много обичаше да си похапва. Дори както седеше сега
сгърбена пред огъня, синът й хитро отгатваше мислите й, той знаеше, че те бяха
заети със следващото ядене, че тя вече предвкусваше вечерята от грахова каша и
мътеница. Тя толкова я обичаше, че повтаряше като някаква мъдрост: „Най-хубаво
се спи след грахова каша. Тя е като мехлем за стомаха.“ За нея стомахът беше
бог. Но биваше я още, старата вещица! Колкото по-остаряваше, толкова ставаше
по-жилава. Трябваше да има нещо здраво в нея, та така се държеше. На Броуди се
струваше, че тя ще се държи поне още десет години. Той щеше да е доволен, ако
можеше да доживее до толкова, а сигурно щеше да я надживее.
Най-после Броуди погледна към Неси и веднага на лицето му се появи почти
недоловим израз на чувство, проявено не в някаква забележима промяна на чертите, а в погледа, който стана по-мек и замислен. Да! Нека Мама се занимава със своя
Мат, пък и с Мери — но Неси е негова! Той ще направи нещо от нея, зеницата на
окото му. Макар и още малка, у нея имаше ум. Та нали снощи директорът на
училището му каза, че тя има заложби за учен човек, стига да си гледа добре
уроците. Така трябва да се прави! От малко трябва да се подхване и да не се
изпуска! И той гледа надалеко, и той си има нещо наум за бъдещето! Стипендията
на Лата! Сияйният връх на една блестяща училищна кариера. У нея има сили за
това, стига само да се направляват както трябва. Боже, каква слава! Момиче да
спечели стипендията на Лата — първото момиче, и при това дъщерята на Броуди! Той
ще се погрижи тя да успее. По-добре Мама да се държи настрана с глезенето си от
неговата дъщеря. Той ще се погрижи за нея.
Той не знаеше точно какво ще направи от нея, но образованието си е
образование; има учени титли, които могат да се вземат по-късно в университета, има още слава да се печели. В града всички знаят за Броуди, че е напредничав