— Да те принудя ли искаш, Мариано? Или ще заявиш още сега, че ще се подчиняваш, или ще те пронижа!
— Чуй по-напред какво ще ти кажа! Капитане, към теб не тая никаква ненавист — начена Мариано спокойно. — Вярно, ти ме откъсна от земята, където дървото на моя живот започваше да пуска корени, но с твое разрешение и подкрепа усвоих всичко необходимо, което изисква принадлежащото ми място. Ето защо не съм жаден за отмъщение и ще река: Ние сме квит! Какво ще предприема още не зная, но зная едно — при вас няма да се върна. Да ме принудиш не можеш. По ловкост и сила те превъзхождам, а и хитростта нищо няма да ти помогне.
— Наистина ли? — подигра се главатарят. — А ако уведомя графа, че си разбойник?
— В такъв случай първата му работа ще бъде да ме запита къде са другарите ми и аз ще дам нужната информация.
— Подлец! — избухна главатарят.
— Остани спокоен, капитане! Докато от твоя страна не ме заплашва нищо, ще мълча. Познаваш ме и знаеш, че можеш да разчиташ на думата ми. Клетва за вярност не съм ви давал и опитате ли да ме принудите да го сторя било със сила или хитрост, ще ви считам за свои неприятели и не очаквайте да ви защитавам. Това е, което имах да ти кажа.
— Решението ти твърдо ли е?
— Твърдо! Хей, капитане! Очите ми са добри и въпреки тъмнината виждам ясно, че вадиш нож. Ти обаче не видя, че през целия тоя дълъг разговор имах в ръката си запънат револвер. Преди ножът ти да ме е достигнал, ще бъдеш труп. Момчето стана мъж и трябва да ти кажа, че и действията му са на мъж. Остани със здраве, капитане!
Подслушвачът чу лейтенанта бързо да се отдалечава.
— Мариано! — извика главатарят повелително. Отговор не последва.
— Мариано! — провикна се той повторно. Сега обаче тонът не бе повелителен, в него се прокрадна нотка на страх.
И този път не последва отговор, чуваше се само как стъпките глъхнат в далечината.
— За Бога, тръгна си! — процеди капитана. — Смята да се откопчи, но няма да му се удаде. Хвана ли веднъж някого, държа го здраво. Проклета беше идеята да пратя тъкмо него в Родриганда! Кой ли го е информирал? Непременно трябва да узная!
Той напусна с бавни крачки брезовата къщурка и се изгуби сред храсталаците на парка. Сега и адвокатът можеше да напусне скривалището си без риск да бъде чут. Върна се обратно в замъка и отново се упъти към приятелката си, която го очакваше с нетърпение. При нея беше и Алфонсо, и двамата се стреснаха, като чуха, че хусарският лейтенант в действителност е онова отвлечено момче.
— Боже мой, какво да правим? — запита Клариса. — Значи човекът вече подозира кой е!
— Подозира, както подразбрах от намеците му — потвърди адвокатът.
— Но тогава ние седим на вулкан, който всеки момент може да изригне — обади се Алфонсо възбудено. — Мошеникът трябва час по-скоро да бъде обезвреден.
— Какво разбираш под обезвреден, сине мой? — попита нотариусът.
— Мъртъв! Само мъртвият мълчи, а в тази игра сме заложили толкова много, че би било слабост от наша страна да пощадим един човек, който е твърде опасен за нас. Впрочем той е само един бандит и неговото премахване може да се окачестви като заслуга към отечеството, което застрашава.
Клариса кимна одобрително. Адвокатът обаче рече замислено:
— От само себе си се разбира, че трябва да бъде обезвреден. Дали ще бъде убит или отстранен по някакъв друг начин, ще се реши от разговора ми с капитана. В полунощ ще узная дали носи страхове или надежди.
Майка и син бяха принудени да се примирят с това решение. Малко преди да удари полунощ, нотариусът отново излезе в парка. Имаше едно скрито местенце, където обикновено се срещаше с капитана. Последният вече беше там, изпълнен с очакване.
— Дадохте знак да дойда — заговори Кортейо. — Това ми е приятно, тъй като ми спестява едно ходене до планината. И без туй щях да ви потърся.
— По каква работа? — попита главатарят сдържано.
— И още питате? — удиви се привидно нотариусът. — Натоварих ви с една задача, която и досега не е свършена, понеже ми изпратихте не мъже, а баби.
— Ето един упрек, чиято справедливост не мога да не призная — отвърна главатарят. — Нека не си играем на криеница, сеньор, а да уредим по-накратко нещата. Искате да кажете, че поръчката, която ми дадохте, е все още в сила?
— Това се подразбира! Дори изисквам да се изпълни час по-скоро.
— Добре, тогава нека ви кажа условията си.
— Условия? Мисля, при последното ми посещение вече се споразумяхме за условията.