— Сметна го за своя син.
— А като се изясни заблуждението?
— Нареди да напуснем и двамата. Сега при него е Стернау.
— Той дали подозира, или знае нещо? Цяло щастие е, че днес, нещата ще се променят. Утре вече би било прекалено късно!
— Днес? Какво ще се случи, скъпи мой? — попита Клариса.
— Ще научите по-късно. Колкото по-малко знаете, толкоз по-добре. Легнете си навреме и не се безпокойте за нищо!
Кортейо също се упъти към стаята си, но скоро я напусна. На всеки би се сторило, че възнамерява да отиде в парка, защото изчезна в тази посока с бавните безцелни крачки на човек, излязъл на разходка. Но още щом стигна парка, той удвои ход и в десет часа беше на границата на имението. Ландола се появи точно навреме. Беше дошъл с шестима здрави моряка и купе, теглено от два коня. Колата бе скрита сред дърветата, под надзора на един от хората му. Останалите бяха наблизо.
— Как ще стане играта? — попита капитанът.
— Много лесно — увери нотариусът. — В селото има танци и почти цялата прислуга е там. Той също е там, забелязах го. Едно от задните стълбища е свободно. По него ще ви отведа до коридора към апартамента му. Той не е заключен. Ще се скриете в спалнята и когато дойде, ще го заловите.
— Звучи лесно. А как ще се измъкнем?
— По същия път. Ще изчакате, докато се появя. Ще ви изведа, когато всичко е безопасно.
Както каза адвокатът, така и стана. Стигнали незабелязано задната страна на замъка, те се изкачиха със свалени обуща по стълбите, сетне минаха по осветения пуст коридор и проникнаха в тъмното жилище на лейтенанта. Скриха се вътре.
Тъй като Стернау и Розета останаха при графа, Ейми и Мариано бяха на разположение един другиму. Вярно, че лейди бе повикана за около четвърт час при дон Мануел, ала скоро се бе оттеглила, понеже настроението на графа бе явно потиснато. За да прогонят скуката, Ейми беше предложила на лейтенанта да се поразходят до селото. Бяха посетили една вента и потанцуваха под звуците на духови инструменти и китари. Сега се връщаха обратно в замъка. Недалеч от него англичанката спря и тихо попита:
— Мосю, някаква тайна ли ви измъчва?
— Да — отговори той след къса пауза.
— Мога ли да я узная?
— Засега не.
— Нямате ли ми доверие, мосю?
— О, напротив — отвърна той. — Но има неща, които човек не споделя.
— Но по-късно може би ще я узная?
— Ще я узнаете, миледи, със сигурност, непременно, стига само… — Той се запъна.
— Стига само…? Какво искахте да кажете, мосю?
— Стига само… да ви видя някога!
— Длъжен сте! Ще ви чакам!
— Колко дълго? О, колко време? Кажете, миледи?
Тя положи главица на гърдите му и прошепна:
— Докато съм жива!
Мариано не отговори и дълго я държа в прегръдките си, докато тя не помоли да продължат пътя си. Изпрати я до вратата на нейния апартамент, след което директно се отправи към своя. Искаше да остане в стаята си насаме с мислите и щастливите чувства, които го изпълваха. Потънал в блажени мечти, той влезе в апартамента, без да подозира нищо и запали свещ. Спусна резето на вратата, водеща към коридора, и се запъти към спалнята да свали горните си дрехи. Но едва влязъл в потъналото в мрак помещение, получи силен юмручен удар по слепоочието, а след него и втори, също така добре прицелен, от което изгуби съзнание, преди да е успял да издаде и звук.
— Дайте светлина! — заповяда капитанът. — Да разгледаме момъка.
Донесоха свещта и осветиха Мариано.
— О, изискан младеж! — произнесе Хенрико Ландола. — Хм, прилича ми на някой, когото познавам. Запушете му устата и го увържете в хубав, здрав, мирен вързоп, та да си нямаме неприятности!
Свещта бе угасена и не мина много време, на вратата се почука. Отвориха я и нотариусът бързо се вмъкна.
— Заловихте ли го? — попита той. — Отбраняваше ли се?
— Ами! Не му дадохме възможност! Моряшката ръка знае как да удря.
— И сигурно е още в безсъзнание?
— Така изглежда. Можем ли да тръгваме? Навън ще бъде по-опасно оттук.
— Тогава да вървим!
Кортейо поведе моряците обратно по пътя, по който бяха дошли, и стигнаха до колата, без някой да ги забележи. Двамата мъже, донесли дотук отвлечения, го положиха на земята. Адвокатът измъкна и запали един потаен фенер. Не можа да устои на изкушението да погледне още веднъж жертвата си и да й каже няколко издевателски думи на изпроводяк. Светлината на фенера падна върху лицето на пленника. Мариано вече бе отворил очи.
— А-а, в съзнание си — ухили му се нотариусът. — Сметката ти с Родриганда е уредена. Няма да вредиш повече никому. Сбогом и не ме забравяй!