— Накъде ще язди сеньорът?
— Търся една кола, която трябва да е минала оттук.
— Кола? Хм! Може да съм я видял. Стар съм, вече не мога да върша много работа, затуй и постоянно седя до прозореца. Какво представлява колата?
— В нея са били запрегнати кафяв и бял кон, а няколко пасажери са били облечени като моряци.
— Ахаа! — кимна старият. — Кога е била тая работа?
— Вероятно три часа преди полунощ са минали нагоре и горе-долу след четири часа са слезли пак покрай Вас. Не ги ли видяхте да минават оттук?
— Не, сеньор, когато са минали втория път, беше много тъмно. Но първия път, когато отиваха нагоре, отседнаха при мен.
— О! Ще ви дам тая златна монета, ако ми кажете кому принадлежи купето.
Очите на стария човек светнаха от радост. Неговата вента беше мизерна къщичка и той не изглеждаше да е състоятелен, поради което златната монета щеше да му е добре дошла.
— На Ваше разположение, сеньор! — подсмихна се той. — За тази монета ще научите повече, отколкото ви е необходимо. Купето принадлежи на един съдържател от Барселона. Мога да се закълна в това.
— Той самият беше ли?
— Не би го сторил. С Ландола хубави череши не се ядат.
— Кой е Ландола?
— Морски капитан, чийто кораб се казва «Ла Пендола».
— Какво общо има тоя човек с колата, която ме интересува?
— Santa Madonna! Та тъкмо той седеше в нея, беше кочияш. Сигурно е пътувал до Родриганда при сеньор Гаспарино Кортейо.
— Ascuas! Двамата познават ли се?
— Това се подразбира. Дори извършват съвместни гешефти, както се мълви. Тоя Хенрико, който е май американец, е отчаян човек. Човешкият живот за него не значи нищо. Той е наполовина пират, а може би и изцяло. Хората дори разправят, че сегиз-тогиз търгува с по някой товар абаносово дърво [20].
— И Кортейо участва в играта?
— Да — кимна старецът. — Ще ви поясня, сеньор. Познавате ли граф Де Родриганда?
— Малко.
— Граф Мануел де Родриганда дълго време страдаше от очите, докато накрая ослепя и бе принуден да се осланя изцяло на своя пълномощник.
— Не е трудно обяснимо.
— Графът е баснословно богат. Пълномощникът пък, оня Кортейо — мошеник. А богатството привлича мошеника, както агнето лешояда. Разбирате ли?
— Много добре!
— И за да не направи някому впечатление колко се е обогатил Кортейо от състоянието на графа, върти с плячката морска търговия. Той и капитан Ландола притежават кораб и делят печалбата.
— Със сигурност ли го знаете?
— Помежду хората се говори, а вчера и аз подочух едно-друго, когато моряците се отбиха при мен. Шепнеха си толкова високо, че чух неща, които не бяха предназначени за моите уши.
— Не чухте ли при кого са отивали вчера?
— Не. Но при кого другиго ще отиде Ландола, ако не при Кортейо?
— Добре. Ето златната монета, драги. Заслужихте си я честно.
Съдържателят прибра парите със светнало от радост лице. Стернау тъкмо възнамеряваше да потегли, когато отвън се чу бърз конски тропот. Надникна и позна един от конярите на Родриганда, който се носеше насам на потънал в пот кон и тутакси спря, като забеляза вързаното отпред животно на Стернау. Скочи от седлото и влезе.
— О, какъв късмет, че вече ви открих, сеньор доктор! — възкликна той, съглеждайки лекаря. — Милостивата контеса ме изпрати. Яздехме трима и се разделихме, да не би да ви изтървем.
— Тогава работата трябва да е извънредно важна. За какво се касае?
— Дон Мануел се разболя много тежко.
— Не може да бъде! От очите? — разтревожи се Стернау.
— Не. Тук! — конярят посочи главата си.
— Тук? Невъзможно! Трябва да има някакво заблуждение!
— И все пак, сеньор!
— Изпийте набързо чаша вино и да се връщаме в Родриганда.
Когато се бяха качили на седлата, Стернау разпита коняря за повече подробности и научи, че адвокатът е напуснал замъка на кон. Спря незабавно животното си и запита:
— Можете ли да отсъствате от Родриганда?
— Сега ли? Да.
— Бихте ли отишъл до Барселона заради мен?
— С най-голямо удоволствие, сеньор.
— Тогава тръгвайте! На пристанището се осведомете в кой ден ще отплава търговският кораб «Ла Пендола» на капитан Ландола. Ще съумеете ли да го узнаете?
— О, сигурно!
— Но сеньор Кортейо също може да е в Барселона и в никой случай не бива да разбере каква информация събирате. Донесете ли достоверни сведения, ще ви възнаградя добре.