— Да! — отвърна самоуверено Стернау. — В малки дози тази отрова има свойството да предизвиква безумие, като отнема паметта. Когато управителят е влязъл при дон Мануел, паметта вече е започнала да го напуска. Съхранила е само последното човешко същество, мярнало се пред очите му, поради което се смята за Алимпо. Друго име той не знае. Аз трябваше да разбера дали спомените му са изчезнали безследно. Ето защо говорих така сурово с него, за да му подейства и страхът. Напразно. Двете капки отрова вече се бяха разнесли в кръвта и стигнали до мозъка. Донейде аз освободих мозъка от отровата чрез испанска муха и горчица, а пък кръвта с максимално кръвопускане. С останалата в тялото отрова ще се боря с противоотрова, макар и не с онова добивано по такъв потресаващ, ужасен начин средство, употребявано за тая цел на Ява.
— Какво имате предвид, Карлос?
— Шаманите и лечителите на яванците твърдят, че противоотрова се добива само от слюнката на гъделичкан до поява на пяна в устата човек.
— И Вие наистина го вярвате? — намеси се Ейми. — Фактически мъченията на един такъв нещастник да произвеждат отровно вещество или в случая противоотрова?
— Кой може да каже! Подобни ужасяващи опити са непонятни за нас, европейците, въпреки че тъкмо вероломният отровител би трябвало да служи за тая цел. Възможно е чрез този вид инквизиции да се образуват някакви токсични продукти.
Достатъчно е да си спомним за беса, който се пренася при ухапване на човек от куче, а по същия начин се пренася и на близките му. И прочутата със зловещата си слава Aqua Tofana на Борджиите има подобен произход.
— Добре, но какво, за Бога, смятате да правите Вие, сеньор?
— За мен най-важното си остава, че установих присъствието на Pohon Upas. Тя е съставена предимно от алкалоиди и съдържа тежките отрови стрихнин и брусил. Трябва да се боря против тях, поради което ще използвам всякакви продукти, съдържащи калии. Възнамерявам да приготвя смес от внимателно преценени количества смляно кафе, чаени листа, както и Katechu [21] с Capsium, опиум и йод и с нея да пристъпя към лечение. Но преди всичко искам да отбележа, че не е наложително да приложа противоотровата още днес или утре. На първо време графът трябва да се съвземе от кръвопускането. По тая причина ще помоля болният да бъде щаден. Той, изглежда, заспа.
Шестнадесета глава
Циганите
Късно следобед нотариусът Гаспарино Кортейо се връщаше от Барселона. Беше започнало да се смрачава и едва ли бе отдалечен на повече от час от Родриганда, когато конят му внезапно спря. На откритото пасище, през което минаваше пътят, той съгледа известен брой колиби и шатри, разположени край един огън, на който вреше железен казан. На поляната цареше голямо оживление, тъй като шатрите и колибите принадлежаха на цигански катун.
— Дали онази не е Майка Царба? — запита се, като съгледа една стара жена, клекнала край огъня. — Би било щастлива среща.
Междувременно той също бе забелязан и в следващия миг бе обграден от кряскаща тълпа мъже, младежи, жени и деца, които вдигаха гюрултия до Бога.
— Да ти гледам ли, сеньор? — попита едно момиче.
— Не, аз мога по-добре! — провикна се възрастна жена.
— Дай подарък, господарю! — изкрещяха пет-шест деца и налетяха коня на Кортейо.
Испанецът само се усмихна на невъобразимата аларма и кимна приятелски на един старец.
— Не е ли това почтеният Гарбо, който би трябвало да ме познава? — попита той.
Споменатият се приближи да надникне под широкополата му шапка.
— О, сеньор Кортейо! — възкликна той. — Добре дошъл! Не можах да те позная веднага. Нямаш ли една лула тютюн за бедния човек?
— Незабавно ще получиш, Гарбо, а по-късно и много повече, стига да имаш желание да го заслужиш!
— Защо пък не? Вече съм получавал от теб някои хубави дурос. Има ли нещо за вършене, сеньор?
— Възможно е. Сега искам да отида при Майка Царба. Дръж коня ми!
Гаспарино Кортейо слезе от седлото и се отправи към огъня. В казана къкреха две кокошки, домашно зайче, една тиква и няколко риби.
— Добър вечер! — поздрави той старицата.
Тя разбърка казана с един прът и без да се оглежда, запита:
— Кой си?
— Ще разбереш, ако ме погледнеш. Или някогашната Роза на хитаносите е станала толкова горда, че вече не поглежда старите си поклонници?
Старата се обърна бавно. Трудно е да се отгатнат годините на една възрастна циганка. На тази жена също не би могла да бъде определена възрастта. Но и днес се виждаше, че трябва да е била красавица в младостта си.
— Я гледай ти, Кортейо! — поздрави тя фамилиарно и като се опря на тоягата, която й служеше за бъркалка, се надигна от земята. Дрехите й се състояха само от дрипи, ала държанието й бе гордо и повелително. — Значи още си жив, сеньор? — попита, измервайки адвоката с блестящите си очи. — Мислех, че отдавна си предал душата на дявола!