— Излизай, старче! — рече той бездушно. — Налага се да се поразходиш с нас!
Смутеният във вечния си покой хлебар бе изваден и положен до гроба. Наместиха отново ковчега, след което запълниха гроба така, както го бяха заварили. С помощта на потайния фенер циганите лесно успяха да заличат следите от присъствието си. После двамина метнаха трупа на рамо и потънаха в тъмнината на нощта. Момчетата се върнаха в лагера, а останалите трима мъже побързаха към Родриганда, за да бъдат там в уреченото време.
Около полунощ адвокатът се срещна с хитаносите при дъба.
— Гарбо? — попита той.
— Тук съм — отговори циганинът. — В пълен състав сме.
Кортейо закрачи начело на циганите, като ги превеждаше през места, където не биха могли да оставят ясно забележими отпечатъци. След това ги вмъкна в замъка през вратата, през която бе проникнал с моряците. Тъй като тук вече не гореше лампа, извадиха потаен фенер. Изкачиха няколко стъпала, слязоха по други, минаха през редица необитаеми стаи и стигнаха до помещение с множество шкафове. Това беше библиотеката на замъка.
— Изчакайте! — повели адвокатът, отиде до една врата, открехна я безшумно до тясна пролука и надникна в съседното помещение. Сетне кимна на Гарбо да се приближи и прошепна: — Погледни! Ще се решиш ли да го извършиш?
Хитано пристъпи до пролуката, хвърли поглед на помещението и тихо отвърна:
— Да, незабавно.
— Но неусетно и да не събудите момичетата!
— Така ще бъде! Можеш да разчиташ на нас.
— Тогава вървете да го измъкнете!
В съседната стая лежеше болният граф. Беше неподвижен и имаше вид на труп. На един диван седяха Розета и Ейми, потънали в дълбок сън. Страданията през днешния ден така бяха омаломощили двете, че не се събудиха, когато циганинът се прокрадна покрай тях и първата му работа бе да угаси лампата в болничната стая. Останалите веднага го последваха. Адвокатът остана назад и се заслуша. Не чу никакъв звук, нито даже някакво прошумоляване от драпериите на леглото. В следващата минута циганите вече се връщаха, с неподвижен товар в ръце.
— Затвори пак, сеньор! — нареди Гарбо. — После светни!
Върнаха се по същия път, по който бяха дошли, и стигнаха до дъба. Като не забеляза графа да поема дъх, нито да прави някакво движение, адвокатът попита:
— Да не е вече мъртъв?
— Така мисля — отвърна Гарбо. — За да се държи спокойно, се наложи да го стисна малко по-здраво. Смятам, че това няма значение. Не е ли тъй, сеньор?
— Да — отговори адвокатът, като все пак не можа да сдържи една лека тръпка. — Значи знаете къде да го отнесете?
— Разбира се. Мога ли да помоля за възнаграждението, сеньор?
— Да, доволен съм от вас! Ето парите. Ако се наложи да говоря с вас, ще потърся Царба. Лека нощ!
— Лека нощ, сеньор!
Циганите се отдалечиха с товара си и в края на парка потърсиха скритата от тях тук ръчна количка. Наместиха графа в нея и продължиха предпазливо да се придвижват, докато стигнаха в близост до стана си. Там се натъкнаха на група смълчани фигури, една от които се надигна при приближаването им. Беше старата циганска майка.
— Успяхте ли? — попита тя.
— Напълно — потвърди Гарбо. — Графът е в безсъзнание.
— Ето дрехи за него. Облечете му ги! След това го сложете в твоята кола, Гарбо, и ти ще се погрижиш да го изведеш от страната. Но ти заръчвам най-настоятелно да бдиш над живота му. Трупът е тук. Вече го съблякохме. Облечете му бельото и всичко, което носи сега дон Мануел, и заминавайте!
През това време адвокатът също така предпазливо се върна в замъка. Натрупал опит, той беше скрил близо до дъба една метличка от пера, с помощта на която заличи следите от стъпките си. Така успя да стигне незабелязано до стаята си, ала не можа да се отпусне да заспи, тъй като всеки миг очакваше двете момичета да се развикат за помощ. Но всичко остана тихо и когато настъпи утрото, дори има време да надникне в парка и провери дали му се е удало да заличи добре следите си.
Доктор Стернау беше настоявал да прекара нощта при болния, но Розета не бе изпълнила желанието му и бе поела с приятелката си нощната стража. Но двете приятелки бяха твърде уморени и заспаха така дълбоко, че се разбудиха едва когато изгря слънцето. И Стернау се бе събудил. Стана от леглото, облече се и се запъти към граф Мануел. Вратата на вестибюла не беше заключена. Влезе. В същия миг от болничната стая се чуха два гласа изпълнени с тревога. Втурна се нататък и завари двете момичета да стоят в празното помещение.