— Стой! — прекъсна го нотариусът. — Изисквам да бъде наложено мълчание на тоя човек.
Алкалдът отвърна:
— Сеньор Кортейо, аз ще изслушам сеньор Стернау и сетне сам ще преценя какво ще правя! — И като се обърна към Стернау, подкани: — Продължавайте, сеньор!
— Както казах, обръщам се към Вашия разум. Заколете една коза, алкалд, и я оставете тук! За колко време ще се разложи колкото този труп?
— Имате право. Най-малко за две седмици — отговори служителят.
— Чуйте само! — разсмя се Киели. — Сравнява се човек с коза!
Стернау се обърна със смразяваща студенина към него:
— Използвах примера, за да ме разберат тези честни хора. И като съдя по лицата им, бил е достатъчен, ала за Вас, лекаря, май не е. Доста тъжно!
— Надявам се, че не се одързостявате да ми се подигравате! — изсъска Киели.
— В този свещен миг мога да говоря само сериозно, сеньор. И ще помоля и Вас да не гледате лекомислено на нещата! Дотук изложих първата причина на моите подозрения. Сега идва ред на втората. Огледайте дясното стъпало на трупа. То се е запазило цяло. Аз съм виждал стъпалото на графа босо. Това принадлежи на друг човек. То е по-широко и голямо от на графа и има масивен напукан табан и такава дебела кожа на петата, каквато няма никой благородник, понеже не ходи бос и се грижи за краката си. Погледнете насам, алкалд, и кажете не съм ли прав!
Хората от Родриганда пристъпиха напред и отдадоха право на немеца. Не без известно притеснение нотариусът подхвърли:
— А дрехите на графа?
— Облекли са ги на този човек.
— А пръстенът?
— Сложили са му го.
— А-а, значи предполагате престъпление?
— Именно! Разгледайте внимателно трупа! Вярно, паднал е от ужасна височина и при това пътьом се е удрял и по скалите, но не може да се превърне все пак в такава пихтия, каквато е в момента. Твърдя, че този мъж е бил хвърлен от стената, след което са слезли и смазали всички онези части от тялото, които са останали невредими, за да не се разбере, че не е графът.
— Ха! Ето ти една наистина безумна идея! — не се стърпя Алфонсо. — Той не е наред!
Циганинът беше пребледнял, ала останалите все още, считаха доводите на немеца за неоснователни и погрешни.
Той продължи:
— Веднага ще представя доказателство за моите твърдения.
После се отдалечи на известно разстояние, вдигна един камък, занесе го на служителя и запита:
— Какво виждате по този камък?
— Кръв.
— Не. Не е кръв. Покажете го на сеньор Киели! Той ще ви каже какво е.
Алкалдът поднесе камъка на доктора. Онзи го разгледа и извести:
— Не е кръв. Мозък е. Покойникът е паднал върху него с главата си.
— Не — отговори немецът. — Ще ви докажа обратното. Последвайте ме, сеньори!
Той тръгна в посока, противоположна на мястото, където бе лежал камъкът, и посочи една вдлъбнатина на земята, на която прилягаше точно.
— Вижте, сеньори, камъкът е бил здраво забит тук, в почвата. Измъкнат е със сила. Аз го намерих там, а трупът лежи между двете места. Следователно са го извадили, за да разбият главата на трупа — по него още се вижда мозък — и сетне са го захвърлили. Който го е сторил, е бил твърде непредпазлив.
— Бога ми, така е! — възкликна алкалдът изумен.
— Невъзможно! Всичко това е плод на фантазия! — обади се Алфонсо.
— Последвайте ме нагоре, сеньори. Искам да ви покажа още нещо! — подкани Стернау.
Той започна да се изкачва и останалите машинално тръгнаха след него. Когато стигнаха ръба на Батериа, свърна надясно и застана на края на най-издадената скална тераса.
— Погледнете насам, сеньори! — рече. — Ето мястото, откъдето е бил хвърлен трупът. Тревата е висока, тучна и все още не се е изправила. Отпечатъкът има контурите на лежащ човек. А около него са оставени следи от различни крака. Няма никакво съмнение! Тук са били няколко мъже, оставили са на това място трупа и после са го запокитили долу. И това е станало тази нощ, както доказва свежестта на следите.
— Каква проницателност! — промърмори нотариусът.
Гарбо беше пребледнял още повече. Стернау, който не изпускаше присъстващите от острия си поглед, вече го беше забелязал и като се обърна към алкалда, продължи:
— Веднага мога да разбера доколко и Вие сте проницателен, сеньор. В състояние ли сте да отгатнете от кого със сигурност бихме могли да узнаем кои са били тук?